1 Е дин ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща. Но на баща си не каза за това.

Now it happened one day that Jonathan the son of Saul said to the young man who bore his armor, “Come, let us go over to the Philistines’ garrison that is on the other side.” But he did not tell his father.

2 А Саул се намираше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; народът, който беше с него, наброяваше около шестстотин мъже.

And Saul was sitting in the outskirts of Gibeah under a pomegranate tree which is in Migron. The people who were with him were about six hundred men.

3 А хия, син на Ахитув, брат на Ихавод, син на Финеес, син на Илий, беше Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И народът не знаеше, че Йонатан е тръгнал.

Ahijah the son of Ahitub, Ichabod’s brother, the son of Phinehas, the son of Eli, the Lord ’s priest in Shiloh, was wearing an ephod. But the people did not know that Jonathan had gone.

4 А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимската стража, имаше една остра скала от едната страна и друга остра скала от другата страна. Името на едната беше Восес, а на другата - Сене.

Between the passes, by which Jonathan sought to go over to the Philistines’ garrison, there was a sharp rock on one side and a sharp rock on the other side. And the name of one was Bozez, and the name of the other Seneh.

5 Е дната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата - на юг срещу Гавая.

The front of one faced northward opposite Michmash, and the other southward opposite Gibeah.

6 И така, Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да преминем към стражата на тези необрязани, дано Господ ни подкрепи; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

Then Jonathan said to the young man who bore his armor, “Come, let us go over to the garrison of these uncircumcised; it may be that the Lord will work for us. For nothing restrains the Lord from saving by many or by few.”

7 А оръженосецът му отговори: Направи всичко, което е по сърцето ти. Върви напред; аз съм с тебе, накъдето и да отидеш.

So his armorbearer said to him, “Do all that is in your heart. Go then; here I am with you, according to your heart.”

8 Т огава Йонатан каза: Ще се приближим към тези мъже и ще им позволим да ни видят.

Then Jonathan said, “Very well, let us cross over to these men, and we will show ourselves to them.

9 А ко ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях.

If they say thus to us, ‘Wait until we come to you,’ then we will stand still in our place and not go up to them.

10 Н о ако ни кажат следното: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги е предал в ръката ни. Това ще бъде знак за нас.

But if they say thus, ‘Come up to us,’ then we will go up. For the Lord has delivered them into our hand, and this will be a sign to us.”

11 И така, и двамата се показаха на филистимската стража и филистимците си казаха: Вижте, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили.

So both of them showed themselves to the garrison of the Philistines. And the Philistines said, “Look, the Hebrews are coming out of the holes where they have hidden.”

12 М ъжете от стражата извикаха на Йонатан и оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израелевата ръка.

Then the men of the garrison called to Jonathan and his armorbearer, and said, “Come up to us, and we will show you something.” Jonathan said to his armorbearer, “Come up after me, for the Lord has delivered them into the hand of Israel.”

13 И така, Йонатан изпълзя нагоре, като си помагаше с ръцете и краката си, и оръженосецът му го следваше. И филистимците паднаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги убиваше след него.

And Jonathan climbed up on his hands and knees with his armorbearer after him; and they fell before Jonathan. And as he came after him, his armorbearer killed them.

14 В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха на филистимците, паднаха около двадесет мъже в едно пространство от половин уврат земя.

That first slaughter which Jonathan and his armorbearer made was about twenty men within about half an acre of land.

15 И настана трепет в стана, по нивите и между целия народ. Стражата и грабителите също потрепериха и земята се разтресе, така че настана голям страх.

And there was trembling in the camp, in the field, and among all the people. The garrison and the raiders also trembled; and the earth quaked, so that it was a very great trembling.

16 К огато Сауловите стражи наблюдаваха от Гавая Вениаминова, видяха, че множеството се разтопяваше и се разотиваше тук -там.

Now the watchmen of Saul in Gibeah of Benjamin looked, and there was the multitude, melting away; and they went here and there.

17 Т огава Саул каза на народа, който беше с него: Пребройте се сега и разберете кой от нашите е отишъл. И като се преброиха, видяха, че Йонатан и оръженосецът му ги нямаше.

Then Saul said to the people who were with him, “Now call the roll and see who has gone from us.” And when they had called the roll, surprisingly, Jonathan and his armorbearer were not there.

18 С аул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег (защото в това време Божият ковчег беше там с израелтяните).

And Saul said to Ahijah, “Bring the ark of God here” (for at that time the ark of God was with the children of Israel).

19 А докато Саул говореше на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Прибери ръката си.

Now it happened, while Saul talked to the priest, that the noise which was in the camp of the Philistines continued to increase; so Saul said to the priest, “Withdraw your hand.”

20 И Саул и целият народ, който беше с него, се събраха и дойдоха до мястото на сражението; и видяха, че всеки филистимец беше извадил меча си против другаря си и имаше голямо поражение.

Then Saul and all the people who were with him assembled, and they went to the battle; and indeed every man’s sword was against his neighbor, and there was very great confusion.

21 А евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, също се обърнаха да помагат на израелтяните, които бяха със Саул и Йонатан.

Moreover the Hebrews who were with the Philistines before that time, who went up with them into the camp from the surrounding country, they also joined the Israelites who were with Saul and Jonathan.

22 С ъщо и всички Израелеви мъже, които се бяха крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, се притекоха и те в битката да ги преследват.

Likewise all the men of Israel who had hidden in the mountains of Ephraim, when they heard that the Philistines fled, they also followed hard after them in the battle.

23 Т ака в онзи ден Господ избави Израел; и битката се простря до Ветавен.

So the Lord saved Israel that day, and the battle shifted to Beth Aven. Saul’s Rash Oath

24 А Израелевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато не отмъстя на неприятелите си. Затова никой от народа не вкуси храна.

And the men of Israel were distressed that day, for Saul had placed the people under oath, saying, “Cursed is the man who eats any food until evening, before I have taken vengeance on my enemies.” So none of the people tasted food.

25 А когато целият народ стигнаха до един гъсталак, където имаше мед по земята,

Now all the people of the land came to a forest; and there was honey on the ground.

26 и като навлезе народът в гъсталака, видяха, че медът капеше по земята; но никой не приближи ръка до устата си, защото хората се бояха от клетвата.

And when the people had come into the woods, there was the honey, dripping; but no one put his hand to his mouth, for the people feared the oath.

27 Й онатан обаче не беше чул, че баща му заклел народа, затова протегна края на тоягата, която държеше, и я натопи в медената пита, и сложи ръка в устата си; и очите му светнаха.

But Jonathan had not heard his father charge the people with the oath; therefore he stretched out the end of the rod that was in his hand and dipped it in a honeycomb, and put his hand to his mouth; and his countenance brightened.

28 А един от хората проговори: Баща ти строго закле народа с думите: Проклет онзи, който вкуси храна днес, въпреки че народът беше изнемощял.

Then one of the people said, “Your father strictly charged the people with an oath, saying, ‘Cursed is the man who eats food this day.’” And the people were faint.

29 А Йонатан отвърна: Баща ми смути света. Я вижте как светнаха очите ми, защото вкусих малко от този мед;

But Jonathan said, “My father has troubled the land. Look now, how my countenance has brightened because I tasted a little of this honey.

30 к олко по-добре щеше да бъде, ако народът беше ял днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли сега да стане още по-голямо клане на филистимците?

How much better if the people had eaten freely today of the spoil of their enemies which they found! For now would there not have been a much greater slaughter among the Philistines?”

31 И през онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но народът беше много изнемощял.

Now they had driven back the Philistines that day from Michmash to Aijalon. So the people were very faint.

32 З атова хората се нахвърлиха върху плячката и като взеха овце, говеда и телета, ги заклаха на земята; и ядоха месото с кръвта.

And the people rushed on the spoil, and took sheep, oxen, and calves, and slaughtered them on the ground; and the people ate them with the blood.

33 Т огава съобщиха на Саул: Ето, народът съгрешава пред Господа, защото ядат месото с кръвта. А той отговори: Станахте престъпници. Дотъркаляйте един голям камък при мене, преди да е свършил денят.

Then they told Saul, saying, “Look, the people are sinning against the Lord by eating with the blood!” So he said, “You have dealt treacherously; roll a large stone to me this day.”

34 П осле Саул каза: Отидете между хората и им кажете: Донесете тук всеки говедото си и всеки овцата си. Заколете ги тук и яжте. И не съгрешавайте пред Господа, като ядете месото с кръвта. И така, онази нощ всички донесоха говедата си с тях и ги заклаха там.

Then Saul said, “Disperse yourselves among the people, and say to them, ‘Bring me here every man’s ox and every man’s sheep, slaughter them here, and eat; and do not sin against the Lord by eating with the blood.’” So every one of the people brought his ox with him that night, and slaughtered it there.

35 А Саул издигна жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, който той издигна на Господа.

Then Saul built an altar to the Lord. This was the first altar that he built to the Lord.

36 Т огава Саул каза: Да нападнем филистимците през нощта и да ги разграбим, преди да се развидели, и да не оставим нито един от тях жив. А те отговориха: Направи каквото ти се вижда за добре. Тогава свещеникът каза: Да се приближим тук към Бога.

Now Saul said, “Let us go down after the Philistines by night, and plunder them until the morning light; and let us not leave a man of them.” And they said, “Do whatever seems good to you.” Then the priest said, “Let us draw near to God here.”

37 И Саул се допита до Бога: Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израел? Но Бог не му отговори онзи ден.

So Saul asked counsel of God, “Shall I go down after the Philistines? Will You deliver them into the hand of Israel?” But He did not answer him that day.

38 Т огава Саул каза: Приближете се тук до последния човек от народа и разберете и открийте кой е извършил прегрешение днес;

And Saul said, “Come over here, all you chiefs of the people, and know and see what this sin was today.

39 з ащото, заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израел, дори ако този човек е синът ми Йонатан, непременно ще бъде умъртвен. Но не му отговори нито един между целия народ.

For as the Lord lives, who saves Israel, though it be in Jonathan my son, he shall surely die.” But not a man among all the people answered him.

40 Т ой каза на целия Израел: Вие застанете на една страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И народът каза на Саул: Направи каквото ти се вижда за добре.

Then he said to all Israel, “You be on one side, and my son Jonathan and I will be on the other side.” And the people said to Saul, “Do what seems good to you.”

41 Т огава Саул каза на Господа, Израелевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И жребият определи Йонатан и Саул, а народът беше освободен.

Therefore Saul said to the Lord God of Israel, “Give a perfect lot. ” So Saul and Jonathan were taken, but the people escaped.

42 И Саул каза: Хвърлете жребий между мен и сина ми Йонатан. И жребият се падна на Йонатан.

And Saul said, “Cast lots between my son Jonathan and me.” So Jonathan was taken.

43 Т огава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си направил. И Йонатан му разказа: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която държах; и сега трябва да умра!

Then Saul said to Jonathan, “Tell me what you have done.” And Jonathan told him, and said, “I only tasted a little honey with the end of the rod that was in my hand. So now I must die!”

44 С аул каза: Така да направи Бог, да! И повече да прибави. Със сигурност ще умреш, Йонатане.

Saul answered, “God do so and more also; for you shall surely die, Jonathan.”

45 А народът каза на Саул: Йонатан ли ще умре - този, който извърши това велико избавление в Израел? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан и той не беше убит.

But the people said to Saul, “Shall Jonathan die, who has accomplished this great deliverance in Israel? Certainly not! As the Lord lives, not one hair of his head shall fall to the ground, for he has worked with God this day.” So the people rescued Jonathan, and he did not die.

46 Т огава Саул престана да преследва филистимците и те се върнаха в пределите си.

Then Saul returned from pursuing the Philistines, and the Philistines went to their own place. Saul’s Continuing Wars

47 А Саул, като беше поел царуването над Израел, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците. Накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше;

So Saul established his sovereignty over Israel, and fought against all his enemies on every side, against Moab, against the people of Ammon, against Edom, against the kings of Zobah, and against the Philistines. Wherever he turned, he harassed them.

48 и като действаше бързо, порази и Амалик и избави Израел от онези, които ги разграбваха.

And he gathered an army and attacked the Amalekites, and delivered Israel from the hands of those who plundered them.

49 А синовете на Саул бяха: Йонатан, Иисуй и Мелхисуе. Имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

The sons of Saul were Jonathan, Jishui, and Malchishua. And the names of his two daughters were these: the name of the firstborn Merab, and the name of the younger Michal.

50 И мето на жената на Саул беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря. Името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир.

The name of Saul’s wife was Ahinoam the daughter of Ahimaaz. And the name of the commander of his army was Abner the son of Ner, Saul’s uncle.

51 А Кис, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

Kish was the father of Saul, and Ner the father of Abner was the son of Abiel.

52 П рез всичките дни на Саул се водеше постоянна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, го вземаше при себе си.

Now there was fierce war with the Philistines all the days of Saul. And when Saul saw any strong man or any valiant man, he took him for himself.