1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

The wise woman builds her house, But the foolish pulls it down with her hands.

2 К ойто ходи в правотата си, се бои от Господа; а опакият в пътищата си Го презира.

He who walks in his uprightness fears the Lord, But he who is perverse in his ways despises Him.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят.

In the mouth of a fool is a rod of pride, But the lips of the wise will preserve them.

4 К ъдето няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.

Where no oxen are, the trough is clean; But much increase comes by the strength of an ox.

5 В ерният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи.

A faithful witness does not lie, But a false witness will utter lies.

6 П рисмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.

A scoffer seeks wisdom and does not find it, But knowledge is easy to him who understands.

7 О тмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.

Go from the presence of a foolish man, When you do not perceive in him the lips of knowledge.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.

The wisdom of the prudent is to understand his way, But the folly of fools is deceit.

9 У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение.

Fools mock at sin, But among the upright there is favor.

10 С ърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.

The heart knows its own bitterness, And a stranger does not share its joy.

11 К ъщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства.

The house of the wicked will be overthrown, But the tent of the upright will flourish.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

There is a way that seems right to a man, But its end is the way of death.

13 Д аже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота.

Even in laughter the heart may sorrow, And the end of mirth may be grief.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си.

The backslider in heart will be filled with his own ways, But a good man will be satisfied from above.

15 П ростият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.

The simple believes every word, But the prudent considers well his steps.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред.

A wise man fears and departs from evil, But a fool rages and is self-confident.

17 И збухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.

A quick-tempered man acts foolishly, And a man of wicked intentions is hated.

18 Б езумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

The simple inherit folly, But the prudent are crowned with knowledge.

19 З лите се кланят пред добрите и нечестивите - при портите на праведния.

The evil will bow before the good, And the wicked at the gates of the righteous.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.

The poor man is hated even by his own neighbor, But the rich has many friends.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.

He who despises his neighbor sins; But he who has mercy on the poor, happy is he.

22 Н е се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.

Do they not go astray who devise evil? But mercy and truth belong to those who devise good.

23 О т всеки труд има полза, а от бъбренето с устните - само оскъдност.

In all labor there is profit, But idle chatter leads only to poverty.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.

The crown of the wise is their riches, But the foolishness of fools is folly.

25 В ерният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама.

A true witness delivers souls, But a deceitful witness speaks lies.

26 В страха от Господа има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.

In the fear of the Lord there is strong confidence, And His children will have a place of refuge.

27 С трахът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.

The fear of the Lord is a fountain of life, To turn one away from the snares of death.

28 К огато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.

In a multitude of people is a king’s honor, But in the lack of people is the downfall of a prince.

29 К ойто не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.

He who is slow to wrath has great understanding, But he who is impulsive exalts folly.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.

A sound heart is life to the body, But envy is rottenness to the bones.

31 К ойто угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него.

He who oppresses the poor reproaches his Maker, But he who honors Him has mercy on the needy.

32 Н ечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.

The wicked is banished in his wickedness, But the righteous has a refuge in his death.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява.

Wisdom rests in the heart of him who has understanding, But what is in the heart of fools is made known.

34 П равдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.

Righteousness exalts a nation, But sin is a reproach to any people.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, а яростта му - против онзи, който докарва срам.

The king’s favor is toward a wise servant, But his wrath is against him who causes shame.