1 К ой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам.

Who is this who comes from Edom, With dyed garments from Bozrah, This One who is glorious in His apparel, Traveling in the greatness of His strength?— “I who speak in righteousness, mighty to save.”

2 З ащо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин?

Why is Your apparel red, And Your garments like one who treads in the winepress?

3 А з сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло.

“I have trodden the winepress alone, And from the peoples no one was with Me. For I have trodden them in My anger, And trampled them in My fury; Their blood is sprinkled upon My garments, And I have stained all My robes.

4 З ащото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана.

For the day of vengeance is in My heart, And the year of My redeemed has come.

5 А з разгледах, но нямаше кой да помага, и се зачудих, че нямаше кой да подкрепя; затова Моята мишца Ми изработи спасение и Моята ярост - тя Ме подкрепи.

I looked, but there was no one to help, And I wondered That there was no one to uphold; Therefore My own arm brought salvation for Me; And My own fury, it sustained Me.

6 А з стъпках племената в гнева Си, опих ги с яростта Си и излях кръвта им в земята.

I have trodden down the peoples in My anger, Made them drunk in My fury, And brought down their strength to the earth.” God’s Mercy Remembered

7 Щ е спомена милосърдията Господни, причините за хвалене на Господа за всичко, което ни е подарил Господ, и за голямата благост към Израелевия дом, която им показа според щедростите Си и според премногото Си милости.

I will mention the lovingkindnesses of the Lord And the praises of the Lord, According to all that the Lord has bestowed on us, And the great goodness toward the house of Israel, Which He has bestowed on them according to His mercies, According to the multitude of His lovingkindnesses.

8 З ащото каза: Наистина те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно; така им стана Спасител.

For He said, “Surely they are My people, Children who will not lie.” So He became their Savior.

9 В ъв всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.

In all their affliction He was afflicted, And the Angel of His Presence saved them; In His love and in His pity He redeemed them; And He bore them and carried them All the days of old.

10 Н о те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях.

But they rebelled and grieved His Holy Spirit; So He turned Himself against them as an enemy, And He fought against them.

11 Т огава народът Му си спомни за старите Моисееви времена и казваха: Къде е Онзи, Който ги изведе от морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях?

Then he remembered the days of old, Moses and his people, saying: “Where is He who brought them up out of the sea With the shepherd of His flock? Where is He who put His Holy Spirit within them,

12 К ойто направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име?

Who led them by the right hand of Moses, With His glorious arm, Dividing the water before them To make for Himself an everlasting name,

13 К ойто ги водѝ през бездната, като кон през пасбище, без да се препънат?

Who led them through the deep, As a horse in the wilderness, That they might not stumble?”

14 Д ухът Господен ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да си придобиеш славно име. Молитва за милост и помощ

As a beast goes down into the valley, And the Spirit of the Lord causes him to rest, So You lead Your people, To make Yourself a glorious name. A Prayer of Penitence

15 П огледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище, къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене.

Look down from heaven, And see from Your habitation, holy and glorious. Where are Your zeal and Your strength, The yearning of Your heart and Your mercies toward me? Are they restrained?

16 З ащото Ти си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израел; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

Doubtless You are our Father, Though Abraham was ignorant of us, And Israel does not acknowledge us. You, O Lord, are our Father; Our Redeemer from Everlasting is Your name.

17 З ащо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, за да не се боим от Тебе? Върни се заради слугите Си - племената на Твоето наследство.

O Lord, why have You made us stray from Your ways, And hardened our heart from Your fear? Return for Your servants’ sake, The tribes of Your inheritance.

18 М алко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти.

Your holy people have possessed it but a little while; Our adversaries have trodden down Your sanctuary.

19 Н ие сме станали като онези, над които Ти никога не си владял, като онези, които не са били наричани с името Ти.

We have become like those of old, over whom You never ruled, Those who were never called by Your name.