1 Г оспод говори още на Моисей, като каза:

And the Lord spoke to Moses, saying:

2 А ко някой съгреши и извърши престъпление против Господа, като отрече пред ближния си за нещо, което му е поверено или оставено в залог, или ограби ближния си, или го изнуди;

“If a person sins and commits a trespass against the Lord by lying to his neighbor about what was delivered to him for safekeeping, or about a pledge, or about a robbery, or if he has extorted from his neighbor,

3 и ли намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; или ако извърши грях, какъвто хората вършат,

or if he has found what was lost and lies concerning it, and swears falsely—in any one of these things that a man may do in which he sins:

4 т огава, ако е съгрешил и е виновен, нека върне ограбеното или придобитото чрез неправда, или повереното му нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,

then it shall be, because he has sinned and is guilty, that he shall restore what he has stolen, or the thing which he has extorted, or what was delivered to him for safekeeping, or the lost thing which he found,

5 и ли каквото и да е нещо, за което се е заклел лъжливо; нека го върне напълно и му прибави една пета; в деня, когато бъде обвинен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.

or all that about which he has sworn falsely. He shall restore its full value, add one-fifth more to it, and give it to whomever it belongs, on the day of his trespass offering.

6 П ри свещеника нека принесе на Господа приноса си за престъпление - овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, в принос за вина;

And he shall bring his trespass offering to the Lord, a ram without blemish from the flock, with your valuation, as a trespass offering, to the priest.

7 и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа и ще му се прости за каквото и да било, което е сторил; за всичко, в което се е провинил. Изисквания към свещениците при принасяне на жертвите

So the priest shall make atonement for him before the Lord, and he shall be forgiven for any one of these things that he may have done in which he trespasses.” The Law of the Burnt Offering

8 Г оспод каза още на Моисей:

Then the Lord spoke to Moses, saying,

9 З аповядай на Аарон и синовете му: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на жертвеника цялата нощ до сутринта и да се направи огънят върху жертвеника да гори на него непрекъснато.

“Command Aaron and his sons, saying, ‘This is the law of the burnt offering: The burnt offering shall be on the hearth upon the altar all night until morning, and the fire of the altar shall be kept burning on it.

10 С вещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени долни дрехи на тялото си; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да го сложи при жертвеника.

And the priest shall put on his linen garment, and his linen trousers he shall put on his body, and take up the ashes of the burnt offering which the fire has consumed on the altar, and he shall put them beside the altar.

11 Т огава да съблече одеждите си, за да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.

Then he shall take off his garments, put on other garments, and carry the ashes outside the camp to a clean place.

12 А да се направи огънят, който е върху жертвеника, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви.

And the fire on the altar shall be kept burning on it; it shall not be put out. And the priest shall burn wood on it every morning, and lay the burnt offering in order on it; and he shall burn on it the fat of the peace offerings.

13 Д а се направи огънят да гори непрекъснато на жертвеника; не бива да угасва.

A fire shall always be burning on the altar; it shall never go out. The Law of the Grain Offering

14 Е то и закона за хлебната жертва: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред жертвеника.

‘This is the law of the grain offering: The sons of Aaron shall offer it on the altar before the Lord.

15 И свещеникът, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебната жертва и от елея му, и целия тамян, който е на хлебната жертва, да ги изгори на жертвеника като негов спомен, за благоухание на Господа.

He shall take from it his handful of the fine flour of the grain offering, with its oil, and all the frankincense which is on the grain offering, and shall burn it on the altar for a sweet aroma, as a memorial to the Lord.

16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свято място; да го ядат в двора на шатъра за срещане.

And the remainder of it Aaron and his sons shall eat; with unleavened bread it shall be eaten in a holy place; in the court of the tabernacle of meeting they shall eat it.

17 Д а не се пече с квас. От Моите приноси им дадох това за дял; пресвято е, както са приносът за грях и приносът за вина.

It shall not be baked with leaven. I have given it as their portion of My offerings made by fire; it is most holy, like the sin offering and the trespass offering.

18 В секи мъжки представител от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните приноси чрез огън във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свят.

All the males among the children of Aaron may eat it. It shall be a statute forever in your generations concerning the offerings made by fire to the Lord. Everyone who touches them must be holy.’”

19 Г оспод каза още на Моисей:

And the Lord spoke to Moses, saying,

20 Е то приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на Господа в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за вечна хлебна жертва, половината сутрин и половината вечер.

“ This is the offering of Aaron and his sons, which they shall offer to the Lord, beginning on the day when he is anointed: one-tenth of an ephah of fine flour as a daily grain offering, half of it in the morning and half of it at night.

21 П ри това да се сготви с елей; сготвено да го донесеш; във вид на печени късове да принесеш хлебната жертва за благоухание на Господа.

It shall be made in a pan with oil. When it is mixed, you shall bring it in. The baked pieces of the grain offering you shall offer for a sweet aroma to the Lord.

22 Д а го принесе онзи от синовете му, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа.

The priest from among his sons, who is anointed in his place, shall offer it. It is a statute forever to the Lord. It shall be wholly burned.

23 В сяка хлебна жертва, принесена от свещеника, да се изгаря цяла; да не се яде.

For every grain offering for the priest shall be wholly burned. It shall not be eaten.” The Law of the Sin Offering

24 Г оспод каза още на Моисей:

Also the Lord spoke to Moses, saying,

25 К ажи на Аарон и синовете му: Ето закона за приноса за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и приносът за грях пред Господа; пресвято е.

“Speak to Aaron and to his sons, saying, ‘This is the law of the sin offering: In the place where the burnt offering is killed, the sin offering shall be killed before the Lord. It is most holy.

26 С вещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свято място да се яде, в двора на шатъра за срещане.

The priest who offers it for sin shall eat it. In a holy place it shall be eaten, in the court of the tabernacle of meeting.

27 В сичко, което се допре до месото на приноса, ще бъде свято; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място.

Everyone who touches its flesh must be holy. And when its blood is sprinkled on any garment, you shall wash that on which it was sprinkled, in a holy place.

28 А пръстеният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се изтрива и да се мие с вода.

But the earthen vessel in which it is boiled shall be broken. And if it is boiled in a bronze pot, it shall be both scoured and rinsed in water.

29 В секи от мъжки пол от свещеническите семейства да яде от него; то е пресвято.

All the males among the priests may eat it. It is most holy.

30 И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; той трябва да бъде изгорен с огън.

But no sin offering from which any of the blood is brought into the tabernacle of meeting, to make atonement in the holy place, shall be eaten. It shall be burned in the fire.