1 С лед това моавците и амонците и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Йосафат.

It happened after this that the people of Moab with the people of Ammon, and others with them besides the Ammonites, came to battle against Jehoshaphat.

2 Т огава някои дойдоха и известиха на Йосафат: Голямо множество иде против теб от другата страна на Соленото море, от Сирия; те са в Асасон-тамар (който е Енгади).

Then some came and told Jehoshaphat, saying, “A great multitude is coming against you from beyond the sea, from Syria; and they are in Hazazon Tamar” (which is En Gedi).

3 А Йосафат се уплаши и се предаде да търси Господа, и прогласи пост по цяла Юдея.

And Jehoshaphat feared, and set himself to seek the Lord, and proclaimed a fast throughout all Judah.

4 И юдеите се събраха, за да искат помощ от Господа; дори от всички Юдейски градове дойдоха да търсят Господа.

So Judah gathered together to ask help from the Lord; and from all the cities of Judah they came to seek the Lord.

5 Й осафат застана сред събраните юдеи и йерусалимци в Господния дом, пред новия двор, и каза:

Then Jehoshaphat stood in the assembly of Judah and Jerusalem, in the house of the Lord, before the new court,

6 Г осподи, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите, и не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе?

and said: “O Lord God of our fathers, are You not God in heaven, and do You not rule over all the kingdoms of the nations, and in Your hand is there not power and might, so that no one is able to withstand You?

7 Н е беше ли Ти, Боже наш, Който си изгонил жителите на тази земя пред народа Си Израел и си я дал завинаги на потомството на приятеля Си Авраам?

Are You not our God, who drove out the inhabitants of this land before Your people Israel, and gave it to the descendants of Abraham Your friend forever?

8 И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и казаха:

And they dwell in it, and have built You a sanctuary in it for Your name, saying,

9 А ко ни връхлети зло - меч, възмездие, мор или глад - и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

‘If disaster comes upon us—sword, judgment, pestilence, or famine—we will stand before this temple and in Your presence (for Your name is in this temple), and cry out to You in our affliction, and You will hear and save.’

10 И сега, ето, амонците и моавците и онези от планината Сиир, които не си оставил Израел да ги нападне, когато идваха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха -

And now, here are the people of Ammon, Moab, and Mount Seir—whom You would not let Israel invade when they came out of the land of Egypt, but they turned from them and did not destroy them—

11 е то как ни възнаграждават, като идват да ни прогонят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

here they are, rewarding us by coming to throw us out of Your possession which You have given us to inherit.

12 Б оже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб.

O our God, will You not judge them? For we have no power against this great multitude that is coming against us; nor do we know what to do, but our eyes are upon You.”

13 А цяла Юдея стоеше пред Господа с домовете си, жените си и синовете си.

Now all Judah, with their little ones, their wives, and their children, stood before the Lord.

14 Т огава сред събранието Господният Дух дойде на левитина Яазиил, Захариевия син ( а Захария беше син на Венайя, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и каза:

Then the Spirit of the Lord came upon Jahaziel the son of Zechariah, the son of Benaiah, the son of Jeiel, the son of Mattaniah, a Levite of the sons of Asaph, in the midst of the assembly.

15 С лушайте, цяла Юдея, вие, йерусалимски жители, и ти, царю Йосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий.

And he said, “Listen, all you of Judah and you inhabitants of Jerusalem, and you, King Jehoshaphat! Thus says the Lord to you: ‘Do not be afraid nor dismayed because of this great multitude, for the battle is not yours, but God’s.

16 С лезте утре против тях; ето, те излизат през нагорнището Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

Tomorrow go down against them. They will surely come up by the Ascent of Ziz, and you will find them at the end of the brook before the Wilderness of Jeruel.

17 Н яма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от Господа за вас избавление, Юдо и Йерусалиме; не бойте се, нито се плашете; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

You will not need to fight in this battle. Position yourselves, stand still and see the salvation of the Lord, who is with you, O Judah and Jerusalem!’ Do not fear or be dismayed; tomorrow go out against them, for the Lord is with you.”

18 Т огава Йосафат се наведе с лицето до земята; и цяла Юдея и йерусалимските жители паднаха пред Господа и Му се поклониха.

And Jehoshaphat bowed his head with his face to the ground, and all Judah and the inhabitants of Jerusalem bowed before the Lord, worshiping the Lord.

19 А левитите, от потомците на Каатовите синове и от потомците на Кореевите синове, станаха да хвалят с много силен глас Господа, Израелевия Бог.

Then the Levites of the children of the Kohathites and of the children of the Korahites stood up to praise the Lord God of Israel with voices loud and high.

20 И така, на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, юдеи, и вие, йерусалимски жители! Вярвайте в Господа, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех.

So they rose early in the morning and went out into the Wilderness of Tekoa; and as they went out, Jehoshaphat stood and said, “Hear me, O Judah and you inhabitants of Jerusalem: Believe in the Lord your God, and you shall be established; believe His prophets, and you shall prosper.”

21 Т огава, като се посъветва с народа, нареди някои от тях да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

And when he had consulted with the people, he appointed those who should sing to the Lord, and who should praise the beauty of holiness, as they went out before the army and were saying: “Praise the Lord, For His mercy endures forever.”

22 И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците и против онези от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юдея; и те бяха поразени.

Now when they began to sing and to praise, the Lord set ambushes against the people of Ammon, Moab, and Mount Seir, who had come against Judah; and they were defeated.

23 З ащото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

For the people of Ammon and Moab stood up against the inhabitants of Mount Seir to utterly kill and destroy them. And when they had made an end of the inhabitants of Seir, they helped to destroy one another.

24 А юдеите, като стигнаха до стражарската кула на пустинята, погледнаха към множеството и, ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята, и никой не беше се избавил.

So when Judah came to a place overlooking the wilderness, they looked toward the multitude; and there were their dead bodies, fallen on the earth. No one had escaped.

25 И когато Йосафат и народът му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат; а три дни обираха, защото плячката беше много.

When Jehoshaphat and his people came to take away their spoil, they found among them an abundance of valuables on the dead bodies, and precious jewelry, which they stripped off for themselves, more than they could carry away; and they were three days gathering the spoil because there was so much.

26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; затова онова място бе наречено Долина на благословението и така се нарича до днес.

And on the fourth day they assembled in the Valley of Berachah, for there they blessed the Lord; therefore the name of that place was called The Valley of Berachah until this day.

27 Т огава всички юдеи и йерусалимски мъже, начело с Йосафат, тръгнаха да се върнат в Йерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.

Then they returned, every man of Judah and Jerusalem, with Jehoshaphat in front of them, to go back to Jerusalem with joy, for the Lord had made them rejoice over their enemies.

28 Т е дойдоха в Йерусалим с псалтири и арфи, и тръби до Господния дом.

So they came to Jerusalem, with stringed instruments and harps and trumpets, to the house of the Lord.

29 И страх от Бога обзе всички царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израел.

And the fear of God was on all the kingdoms of those countries when they heard that the Lord had fought against the enemies of Israel.

30 И така, царството на Йосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде.

Then the realm of Jehoshaphat was quiet, for his God gave him rest all around. The End of Jehoshaphat’s Reign

31 Т ака Йосафат царуваше над Юдея. Той беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

So Jehoshaphat was king over Judah. He was thirty-five years old when he became king, and he reigned twenty-five years in Jerusalem. His mother’s name was Azubah the daughter of Shilhi.

32 Т ой ходѝ в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа.

And he walked in the way of his father Asa, and did not turn aside from it, doing what was right in the sight of the Lord.

33 В исоките места обаче не бяха премахнати, нито народът още беше утвърдил сърцата си към Бога на бащите си.

Nevertheless the high places were not taken away, for as yet the people had not directed their hearts to the God of their fathers.

34 А останалите дела на Йосафат, първите и последните, са записани в историята на Ииуй, Ананиевия син, който се споменава в Книгата на Израелевите царе.

Now the rest of the acts of Jehoshaphat, first and last, indeed they are written in the book of Jehu the son of Hanani, which is mentioned in the book of the kings of Israel.

35 А след това Юдейският цар Йосафат се сдружи с Израелевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

After this Jehoshaphat king of Judah allied himself with Ahaziah king of Israel, who acted very wickedly.

36 С дружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

And he allied himself with him to make ships to go to Tarshish, and they made the ships in Ezion Geber.

37 Т огава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Йосафат: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, така че не можаха да идат в Тарсис.

But Eliezer the son of Dodavah of Mareshah prophesied against Jehoshaphat, saying, “Because you have allied yourself with Ahaziah, the Lord has destroyed your works.” Then the ships were wrecked, so that they were not able to go to Tarshish.