1 Т огава, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.

Then after fourteen years I went up again to Jerusalem with Barnabas, and also took Titus with me.

2 ( А отидох по откровение.) И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

And I went up by revelation, and communicated to them that gospel which I preach among the Gentiles, but privately to those who were of reputation, lest by any means I might run, or had run, in vain.

3 Н о даже Тит, който беше с мен, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже;

Yet not even Titus who was with me, being a Greek, was compelled to be circumcised.

4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съглеждат свободата, която имаме в Христос Исус, за да ни поробят;

And this occurred because of false brethren secretly brought in (who came in by stealth to spy out our liberty which we have in Christ Jesus, that they might bring us into bondage),

5 н а които нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

to whom we did not yield submission even for an hour, that the truth of the gospel might continue with you.

6 А тези, които се смятаха за нещо (каквито и да са били, за мен е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), тези, по-видните, казвам, не прибавиха нищо повече към моето учение;

But from those who seemed to be something—whatever they were, it makes no difference to me; God shows personal favoritism to no man—for those who seemed to be something added nothing to me.

7 а , напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните

But on the contrary, when they saw that the gospel for the uncircumcised had been committed to me, as the gospel for the circumcised was to Peter

8 ( защото Който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мене за апостолство между езичниците),

(for He who worked effectively in Peter for the apostleship to the circumcised also worked effectively in me toward the Gentiles),

9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те - между обрязаните.

and when James, Cephas, and John, who seemed to be pillars, perceived the grace that had been given to me, they gave me and Barnabas the right hand of fellowship, that we should go to the Gentiles and they to the circumcised.

10 И скаха само да помним сиромасите - същото, което и аз желаех ревностно да върша. Петър и Павел в Антиохия

They desired only that we should remember the poor, the very thing which I also was eager to do. No Return to the Law

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очите, защото се беше провинил.

Now when Peter had come to Antioch, I withstood him to his face, because he was to be blamed;

12 П онеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

for before certain men came from James, he would eat with the Gentiles; but when they came, he withdrew and separated himself, fearing those who were of the circumcision.

13 И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.

And the rest of the Jews also played the hypocrite with him, so that even Barnabas was carried away with their hypocrisy.

14 Н о като видях, че не постъпват точно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

But when I saw that they were not straightforward about the truth of the gospel, I said to Peter before them all, “If you, being a Jew, live in the manner of Gentiles and not as the Jews, why do you compel Gentiles to live as Jews?

15 Н ие, които сме по плът юдеи, а не грешници от езичниците,

We who are Jews by nature, and not sinners of the Gentiles,

16 к ато знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно създание.

knowing that a man is not justified by the works of the law but by faith in Jesus Christ, even we have believed in Christ Jesus, that we might be justified by faith in Christ and not by the works of the law; for by the works of the law no flesh shall be justified.

17 Н о когато искахме да се оправдаем чрез Христос, ако и ние сме се намерили грешни, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

“But if, while we seek to be justified by Christ, we ourselves also are found sinners, is Christ therefore a minister of sin? Certainly not!

18 З ащото ако градя отново онова, което съм разрушил, се явявам престъпник.

For if I build again those things which I destroyed, I make myself a transgressor.

19 З ащото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

For I through the law died to the law that I might live to God.

20 С ъразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

I have been crucified with Christ; it is no longer I who live, but Christ lives in me; and the life which I now live in the flesh I live by faith in the Son of God, who loved me and gave Himself for me.

21 Н е отхвърлям Божията благодат; защото ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

I do not set aside the grace of God; for if righteousness comes through the law, then Christ died in vain.”