1 Р овоам отиде в Сихем; защото в Сихем се беше стекъл целият Израел, за да го направи цар.

And Rehoboam went to Shechem, for all Israel had gone to Shechem to make him king.

2 А Еровоам, Наватовият син, който беше в Египет, където беше побегнал от присъствието на цар Соломон, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

So it happened, when Jeroboam the son of Nebat heard it (he was in Egypt, where he had fled from the presence of King Solomon), that Jeroboam returned from Egypt.

3 з ащото пратиха и го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израел дойдоха и говориха на Ровоам:

Then they sent for him and called him. And Jeroboam and all Israel came and spoke to Rehoboam, saying,

4 Б аща ти направи непоносим хомота ни; и така, сега ти облекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

“Your father made our yoke heavy; now therefore, lighten the burdensome service of your father and his heavy yoke which he put on us, and we will serve you.”

5 А той им отвърна: Върнете се при мене след три дни. И народът си отиде.

So he said to them, “Come back to me after three days.” And the people departed.

6 Т огава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломон, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?

Then King Rehoboam consulted the elders who stood before his father Solomon while he still lived, saying, “How do you advise me to answer these people?”

7 Т е му отговориха: Ако се отнесеш благосклонно към този народ и им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

And they spoke to him, saying, “If you are kind to these people, and please them, and speak good words to them, they will be your servants forever.”

8 Н о той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

But he rejected the advice which the elders had given him, and consulted the young men who had grown up with him, who stood before him.

9 К аза им: Как ме съветвате вие да отговорим на този народ, който ми говори: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

And he said to them, “What advice do you give? How should we answer this people who have spoken to me, saying, ‘Lighten the yoke which your father put on us’?”

10 И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха: Така да кажеш на народа, който ти говори: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го облекчиш - така да им кажеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

Then the young men who had grown up with him spoke to him, saying, “Thus you should speak to the people who have spoken to you, saying, ‘Your father made our yoke heavy, but you make it lighter on us’—thus you shall say to them: ‘My little finger shall be thicker than my father’s waist!

11 С ега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпиони.

And now, whereas my father put a heavy yoke on you, I will add to your yoke; my father chastised you with whips, but I will chastise you with scourges!’”

12 Т огава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, според както царят беше говорил: Върнете се при мене на третия ден.

So Jeroboam and all the people came to Rehoboam on the third day, as the king had directed, saying, “Come back to me the third day.”

13 Ц арят им отговори остро, като изостави съвета на старейшините

Then the king answered them roughly. King Rehoboam rejected the advice of the elders,

14 и им говорѝ по съвета на младежите: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му добавя; баща ми ви наказа с бичове, а аз ще ви накажа със скорпиони.

and he spoke to them according to the advice of the young men, saying, “My father made your yoke heavy, but I will add to it; my father chastised you with whips, but I will chastise you with scourges!”

15 Т ака царят не послуша народа; защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син.

So the king did not listen to the people; for the turn of events was from God, that the Lord might fulfill His word, which He had spoken by the hand of Ahijah the Shilonite to Jeroboam the son of Nebat.

16 А като видя целият Израел, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: Какъв дял имаме ние в Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израелю! Сега знай своя дом, Давиде. И така целият Израел си отиде в шатрите.

Now when all Israel saw that the king did not listen to them, the people answered the king, saying: “What share have we in David? We have no inheritance in the son of Jesse. Every man to your tents, O Israel! Now see to your own house, O David!” So all Israel departed to their tents.

17 А колкото до израелтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

But Rehoboam reigned over the children of Israel who dwelt in the cities of Judah.

18 Т огава цар Ровоам прати при другите израелтяни Адорам, който беше над набора; но израелтяните го биха с камъни и той умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Йерусалим.

Then King Rehoboam sent Hadoram, who was in charge of revenue; but the children of Israel stoned him with stones, and he died. Therefore King Rehoboam mounted his chariot in haste to flee to Jerusalem.

19 Т ака Израел въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.

So Israel has been in rebellion against the house of David to this day.