1 И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта.

Now when they had escaped, they then found out that the island was called Malta.

2 А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

And the natives showed us unusual kindness; for they kindled a fire and made us all welcome, because of the rain that was falling and because of the cold.

3 И когато Павел натрупа един куп храсти и ги сложи на огъня, една отровна змия излезе поради топлината и се впи в ръката му.

But when Paul had gathered a bundle of sticks and laid them on the fire, a viper came out because of the heat, and fastened on his hand.

4 А туземците, които видяха как змията висеше на ръката му, си говореха: Без съмнение този човек е убиец; затова, ако и да се е избавил от морето, пак божественото правосъдие не го оставя да живее.

So when the natives saw the creature hanging from his hand, they said to one another, “No doubt this man is a murderer, whom, though he has escaped the sea, yet justice does not allow to live.”

5 Н о той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.

But he shook off the creature into the fire and suffered no harm.

6 А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и виждаха, че не му се случва нищо лошо, промениха мнението си и казваха, че е бог.

However, they were expecting that he would swell up or suddenly fall down dead. But after they had looked for a long time and saw no harm come to him, they changed their minds and said that he was a god.

7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

In that region there was an estate of the leading citizen of the island, whose name was Publius, who received us and entertained us courteously for three days.

8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

And it happened that the father of Publius lay sick of a fever and dysentery. Paul went in to him and prayed, and he laid his hands on him and healed him.

9 К ато стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,

So when this was done, the rest of those on the island who had diseases also came and were healed.

10 к ато ни оказваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба необходимото за нуждите ни. От Малта до Рим

They also honored us in many ways; and when we departed, they provided such things as were necessary. Arrival at Rome

11 И така, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.

After three months we sailed in an Alexandrian ship whose figurehead was the Twin Brothers, which had wintered at the island.

12 И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.

And landing at Syracuse, we stayed three days.

13 А оттам, като лъкатушехме срещу вятъра, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повя южният вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

From there we circled round and reached Rhegium. And after one day the south wind blew; and the next day we came to Puteoli,

14 к ъдето намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

where we found brethren, and were invited to stay with them seven days. And so we went toward Rome.

15 о ткъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

And from there, when the brethren heard about us, they came to meet us as far as Appii Forum and Three Inns. When Paul saw them, he thanked God and took courage.

16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел бе позволено да живее отделно с войника, който го пазеше. Павел проповядва в Рим

Now when we came to Rome, the centurion delivered the prisoners to the captain of the guard; but Paul was permitted to dwell by himself with the soldier who guarded him. Paul’s Ministry at Rome

17 И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, без аз да съм направил нещо против народа ни или против бащините обичаи, пак от Йерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

And it came to pass after three days that Paul called the leaders of the Jews together. So when they had come together, he said to them: “Men and brethren, though I have done nothing against our people or the customs of our fathers, yet I was delivered as a prisoner from Jerusalem into the hands of the Romans,

18 к оито, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо, заслужаващо за смърт.

who, when they had examined me, wanted to let me go, because there was no cause for putting me to death.

19 Н о понеже юдеите се противопоставиха на това, принудих се да се отнеса до Цезаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

But when the Jews spoke against it, I was compelled to appeal to Caesar, not that I had anything of which to accuse my nation.

20 П о тази причина ви повиках, за да ви видя и да поговоря с вас, защото заради това, на което Израел се надява, съм вързан с тази верига.

For this reason therefore I have called for you, to see you and speak with you, because for the hope of Israel I am bound with this chain.”

21 А те му казаха: Нито ние сме получавали писма от Юдея за тебе, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за тебе.

Then they said to him, “We neither received letters from Judea concerning you, nor have any of the brethren who came reported or spoken any evil of you.

22 Н о желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

But we desire to hear from you what you think; for concerning this sect, we know that it is spoken against everywhere.”

23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус и от Моисеевия закон, и от пророците.

So when they had appointed him a day, many came to him at his lodging, to whom he explained and solemnly testified of the kingdom of God, persuading them concerning Jesus from both the Law of Moses and the Prophets, from morning till evening.

24 И едни повярваха на това, което говореше, а други не вярваха.

And some were persuaded by the things which were spoken, and some disbelieved.

25 И те, понеже не бяха съгласни помежду си, се разотидоха, като Павел им каза една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е казал:

So when they did not agree among themselves, they departed after Paul had said one word: “The Holy Spirit spoke rightly through Isaiah the prophet to our fathers,

26 " Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да прозрете.

saying, ‘Go to this people and say: “Hearing you will hear, and shall not understand; And seeing you will see, and not perceive;

27 З ащото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, за да ги изцеля."

For the hearts of this people have grown dull. Their ears are hard of hearing, And their eyes they have closed, Lest they should see with their eyes and hear with their ears, Lest they should understand with their hearts and turn, So that I should heal them.”’

28 З атова, да знаете, че това Божие спасение бе изпратено на езичниците; и те ще го слушат.

“Therefore let it be known to you that the salvation of God has been sent to the Gentiles, and they will hear it!”

29 И като каза това, юдеите си отидоха с големи спорове помежду си.

And when he had said these words, the Jews departed and had a great dispute among themselves.

30 А Павел пребиваваше цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,

Then Paul dwelt two whole years in his own rented house, and received all who came to him,

31 к ато проповядваше Божието царство и с пълно дръзновение поучаваше за Господ Исус Христос, без някой да му забранява.

preaching the kingdom of God and teaching the things which concern the Lord Jesus Christ with all confidence, no one forbidding him.