1 ( По слав. 128.) Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега (нека каже сега Израел),

“Many a time they have afflicted me from my youth,” Let Israel now say—

2 м ного пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега, но не ме надвиха.

“Many a time they have afflicted me from my youth; Yet they have not prevailed against me.

3 О рачите ораха по гърба ми, проточиха дълги бразди.

The plowers plowed on my back; They made their furrows long.”

4 Н о Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

The Lord is righteous; He has cut in pieces the cords of the wicked.

5 Щ е станат за срам и ще се обърнат назад всички, които мразят Сион.

Let all those who hate Zion Be put to shame and turned back.

6 Щ е станат като тревата на къщния покрив, която изсъхва, преди да бъде оскубана -

Let them be as the grass on the housetops, Which withers before it grows up,

7 с която жътварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, обятията си,

With which the reaper does not fill his hand, Nor he who binds sheaves, his arms.

8 н ито казват минувачите: Благословение Господне да бъде на вас! За да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господне!

Neither let those who pass by them say, “The blessing of the Lord be upon you; We bless you in the name of the Lord!”