1 ( По слав. 21.) За първия певец, по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането ми?

My God, My God, why have You forsaken Me? Why are You so far from helping Me, And from the words of My groaning?

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.

O My God, I cry in the daytime, but You do not hear; And in the night season, and am not silent.

3 Н о Ти си Святият, Който си възцарен между Израелевите хваления.

But You are holy, Enthroned in the praises of Israel.

4 Н а Теб уповаваха бащите ни, уповаваха - и Ти ги избави.

Our fathers trusted in You; They trusted, and You delivered them.

5 К ъм Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха.

They cried to You, and were delivered; They trusted in You, and were not ashamed.

6 А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа.

But I am a worm, and no man; A reproach of men, and despised by the people.

7 В сички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват:

All those who see Me ridicule Me; They shoot out the lip, they shake the head, saying,

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него.

“He trusted in the Lord, let Him rescue Him; Let Him deliver Him, since He delights in Him!”

9 Н о Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,

But You are He who took Me out of the womb; You made Me trust while on My mother’s breasts.

10 н а Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

I was cast upon You from birth. From My mother’s womb You have been My God.

11 Д а не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.

Be not far from Me, For trouble is near; For there is none to help.

12 М ного телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Many bulls have surrounded Me; Strong bulls of Bashan have encircled Me.

13 О твориха срещу мен устата си - като лъв, който граби и реве.

They gape at Me with their mouths, Like a raging and roaring lion.

14 Р азлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми.

I am poured out like water, And all My bones are out of joint; My heart is like wax; It has melted within Me.

15 С илата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

My strength is dried up like a potsherd, And My tongue clings to My jaws; You have brought Me to the dust of death.

16 З ащото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми.

For dogs have surrounded Me; The congregation of the wicked has enclosed Me. They pierced My hands and My feet;

17 М ога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат.

I can count all My bones. They look and stare at Me.

18 Р азделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.

They divide My garments among them, And for My clothing they cast lots.

19 Н о Ти, Господи, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

But You, O Lord, do not be far from Me; O My Strength, hasten to help Me!

20 И збави от меч душата ми, живота ми - от силата на кучето.

Deliver Me from the sword, My precious life from the power of the dog.

21 И збави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

Save Me from the lion’s mouth And from the horns of the wild oxen! You have answered Me.

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля.

I will declare Your name to My brethren; In the midst of the assembly I will praise You.

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израелевото потомство.

You who fear the Lord, praise Him! All you descendants of Jacob, glorify Him, And fear Him, all you offspring of Israel!

24 З ащото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

For He has not despised nor abhorred the affliction of the afflicted; Nor has He hidden His face from Him; But when He cried to Him, He heard.

25 О т Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.

My praise shall be of You in the great assembly; I will pay My vows before those who fear Him.

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят Господа онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно.

The poor shall eat and be satisfied; Those who seek Him will praise the Lord. Let your heart live forever!

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите;

All the ends of the world Shall remember and turn to the Lord, And all the families of the nations Shall worship before You.

28 з ащото царството е на Господа и Той владее над народите.

For the kingdom is the Lord ’s, And He rules over the nations.

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си,

All the prosperous of the earth Shall eat and worship; All those who go down to the dust Shall bow before Him, Even he who cannot keep himself alive.

30 н еговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.

A posterity shall serve Him. It will be recounted of the Lord to the next generation,

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.

They will come and declare His righteousness to a people who will be born, That He has done this.