1 ( По слав. 21.) За първия певец, по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането ми?

To the Overseer, on `The Hind of the Morning.' -- A Psalm of David. My God, my God, why hast Thou forsaken me? Far from my salvation, The words of my roaring?

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.

My God, I call by day, and Thou answerest not, And by night, and there is no silence to me.

3 Н о Ти си Святият, Който си възцарен между Израелевите хваления.

And Thou holy, Sitting -- the Praise of Israel.

4 Н а Теб уповаваха бащите ни, уповаваха - и Ти ги избави.

In Thee did our fathers trust -- they trusted, And Thou dost deliver them.

5 К ъм Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха.

Unto Thee they cried, and were delivered, In Thee they trusted, and were not ashamed.

6 А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа.

And I a worm, and no man, A reproach of man, and despised of the people.

7 В сички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват:

All beholding me do mock at me, They make free with the lip -- shake the head,

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него.

`Roll unto Jehovah, He doth deliver him, He doth deliver him, for he delighted in him.'

9 Н о Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,

For thou He bringing me forth from the womb, Causing me to trust, On the breasts of my mother.

10 н а Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

On Thee I have been cast from the womb, From the belly of my mother Thou my God.

11 Д а не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.

Be not far from me, For adversity is near, for there is no helper.

12 М ного телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Many bulls have surrounded me, Mighty ones of Bashan have compassed me,

13 О твориха срещу мен устата си - като лъв, който граби и реве.

They have opened against me their mouth, A lion tearing and roaring.

14 Р азлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми.

As waters I have been poured out, And separated themselves have all my bones, My heart hath been like wax, It is melted in the midst of my bowels.

15 С илата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Dried up as an earthen vessel is my power, And my tongue is cleaving to my jaws.

16 З ащото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми.

And to the dust of death thou appointest me, For surrounded me have dogs, A company of evil doers have compassed me, Piercing my hands and my feet.

17 М ога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат.

I count all my bones -- they look expectingly, They look upon me,

18 Р азделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.

They apportion my garments to themselves, And for my clothing they cause a lot to fall.

19 Н о Ти, Господи, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

And Thou, O Jehovah, be not far off, O my strength, to help me haste.

20 И збави от меч душата ми, живота ми - от силата на кучето.

Deliver from the sword my soul, From the paw of a dog mine only one.

21 И збави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

Save me from the mouth of a lion: -- And -- from the horns of the high places Thou hast answered me!

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля.

I declare Thy name to my brethren, In the midst of the assembly I praise Thee.

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израелевото потомство.

Ye who fear Jehovah, praise ye Him, All the seed of Jacob, honour ye Him, And be afraid of Him, all ye seed of Israel.

24 З ащото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

For He hath not despised, nor abominated, The affliction of the afflicted, Nor hath He hidden His face from him, And in his crying unto Him He heareth.

25 О т Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.

Of Thee my praise in the great assembly. My vows I complete before His fearers.

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят Господа онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно.

The humble do eat and are satisfied, Praise Jehovah do those seeking Him, Your heart doth live for ever.

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите;

Remember and return unto Jehovah, Do all ends of the earth, And before Thee bow themselves, Do all families of the nations,

28 з ащото царството е на Господа и Той владее над народите.

For to Jehovah the kingdom, And He is ruling among nations.

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си,

And the fat ones of earth have eaten, And they bow themselves, Before Him bow do all going down to dust, And he hath not revived his soul.

30 н еговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.

A seed doth serve Him, It is declared of the Lord to the generation.

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.

They come and declare His righteousness, To a people that is borne, that He hath made!