1 З атова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус,

Wherefore, holy brethren, partakers of a heavenly calling, consider the apostle and chief priest of our profession, Christ Jesus,

2 К ойто беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей - в целия Негов дом.

being stedfast to Him who did appoint him, as also Moses in all his house,

3 П онеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата.

for of more glory than Moses hath this one been counted worthy, inasmuch as more honour than the house hath he who doth build it,

4 З ащото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.

for every house is builded by some one, and He who the all things did build God,

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно;

and Moses indeed stedfast in all his house, as an attendant, for a testimony of those things that were to be spoken,

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си. Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ

and Christ, as a Son over his house, whose house are we, if the boldness and the rejoicing of the hope unto the end we hold fast.

7 З атова, както казва Святият Дух: "Днес, ако чуете гласа Му,

Wherefore, (as the Holy Spirit saith, `To-day, if His voice ye may hear --

8 н е закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

ye may not harden your hearts, as in the provocation, in the day of the temptation in the wilderness,

9 к ъдето бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

in which tempt Me did your fathers, they did prove Me, and saw My works forty years;

10 З атова възнегодувах против това поколение. И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища.

wherefore I was grieved with that generation, and said, Always do they go astray in heart, and these have not known My ways;

11 Т ака се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка."

so I sware in My anger, If they shall enter into My rest --!')

12 В нимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

See, brethren, lest there shall be in any of you an evil heart of unbelief in the falling away from the living God,

13 н о се увещавайте един друг всеки ден, докато още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

but exhort ye one another every day, while the To-day is called, that none of you may be hardened by the deceitfulness of the sin,

14 З ащото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;

for partakers we have become of the Christ, if the beginning of the confidence unto the end we may hold fast,

15 д окато се казва: "Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението."

in its being said, `To-day, if His voice ye may hear, ye may not harden your hearts, as in the provocation,'

16 З ащото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей?

for certain having heard did provoke, but not all who did come out of Egypt through Moses;

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

but with whom was He grieved forty years? was it not with those who did sin, whose carcasses fell in the wilderness?

18 Н а кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

and to whom did He swear that they shall not enter into His rest, except to those who did not believe? --

19 И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

and we see that they were not able to enter in because of unbelief.