1 В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма.

In the year of the death of king Uzziah -- I see the Lord, sitting on a throne, high and lifted up, and His train is filling the temple.

2 Н ад Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше.

Seraphs are standing above it: six wings hath each one; with two covereth its face, and with two covereth its feet, and with two flieth.

3 Т е викаха един през друг: Свят, свят, свят Господ на Силите! Славата Му изпълва цялата земя.

And this one hath called unto that, and hath said: `Holy, Holy, Holy, Jehovah of Hosts, The fulness of all the earth His glory.'

4 И основите на праговете се поклатиха от гласа на онези, които викаха, и домът се напълни с дим.

And the posts of the thresholds are moved by the voice of him who is calling, and the house is full of smoke.

5 Т огава казах: Горко ми, защото загинах; тъй като съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

And I say, `Wo to me, for I have been silent, For a man -- unclean of lips I, And in midst of a people unclean of lips I am dwelling, Because the King, Jehovah of Hosts, have my eyes seen.'

6 Т огава при мене долетя един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара.

And flee unto me doth one of the seraphs, and in his hand a burning coal, (with tongs he hath taken from off the altar,)

7 И като го допря до устата ми, каза: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти бе отнето и грехът ти бе умилостивен.

and he striketh against my mouth, and saith: `Lo, this hath stricken against thy lips, And turned aside is thine iniquity, And thy sin is covered.'

8 П осле чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене.

And I hear the voice of the Lord, saying: `Whom do I send? and who doth go for Us?' And I say, `Here I, send me.'

9 Т ой каза: Иди, кажи на този народ: С уши непрекъснато ще чувате, но няма да схванете, и с очи непрекъснато ще гледате, но няма да разберете.

And He saith, `Go, and thou hast said to this people, Hear ye -- to hear, and ye do not understand, And see ye -- to see, and ye do not know.

10 Н аправи да закоравее сърцето на този народ и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат и да бъдат изцелени.

Declare fat the heart of this people, And its ears declare heavy, And its eyes declare dazzled, Lest it see with its eyes, And with its ears hear, and its heart consider, And it hath turned back, and hath health.'

11 Т огава казах: Господи, докога? А Той отговори: Докато запустеят градовете, за да няма жител, и къщите, за да няма човек, и страната да запустее съвсем;

And I say, `Till when, O Lord?' And He saith, `Surely till cities have been wasted without inhabitant, And houses without man, And the ground be wasted -- a desolation,

12 д окато Господ отдалечи хората и напуснатите места сред земята бъдат много.

And Jehovah hath put man far off, And great the forsaken part in the heart of the land.

13 Н о още ще остане в нея една десета част и тя ще бъде разорена; но както на теревинта и дъба пънът им остава, когато бъдат отсечени, така светият род ще бъде пънът ѝ.

And yet in it a tenth, and it hath turned, And hath been for a burning, As a teil-tree, and as an oak, that in falling, Have substance in them, The holy seed its substance!'