1 А Йов отговори:

And Job answereth and saith: --

2 Д ано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

O that my provocation were thoroughly weighed, And my calamity in balances They would lift up together!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

For now, than the sands of the sea it is heavier, Therefore my words have been rash.

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

For arrows of the Mighty with me, Whose poison is drinking up my spirit. Terrors of God array themselves me!

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

Brayeth a wild ass over tender grass? Loweth an ox over his provender?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

Eaten is an insipid thing without salt? Is there sense in the drivel of dreams?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

My soul is refusing to touch! They as my sickening food.

8 Д ано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

O that my request may come, That God may grant my hope!

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

That God would please -- and bruise me, Loose His hand and cut me off!

10 Н о това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

And yet it is my comfort, (And I exult in pain -- He doth not spare,) That I have not hidden The sayings of the Holy One.

11 К аква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

What my power that I should hope? And what mine end That I should prolong my life?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

Is my strength the strength of stones? Is my flesh brazen?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

Is not my help with me, And substance driven from me?

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

To a despiser of his friends shame, And the fear of the Mighty he forsaketh.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

My brethren have deceived as a brook, As a stream of brooks they pass away.

16 к оито се мътят от леда и в които се топи снегът;

That are black because of ice, By them doth snow hide itself.

17 к огато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

By the time they are warm they have been cut off, By its being hot they have been Extinguished from their place.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

Turn aside do the paths of their way, They ascend into emptiness, and are lost.

19 т еманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

Passengers of Tema looked expectingly, Travellers of Sheba hoped for them.

20 и злъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

They were ashamed that one hath trusted, They have come unto it and are confounded.

21 С ега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

Surely now ye have become the same! Ye see a downfall, and are afraid.

22 К азах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

Is it because I said, Give to me? And, By your power bribe for me?

23 И ли: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

And, Deliver me from the hand of an adversary? And, From the hand of terrible ones ransom me?

24 Н аучете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

Shew me, and I -- I keep silent, And what I have erred, let me understand.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

How powerful have been upright sayings, And what doth reproof from you reprove?

26 М ислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

For reproof -- do you reckon words? And for wind -- sayings of the desperate.

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

Anger on the fatherless ye cause to fall, And are strange to your friend.

28 И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

And, now, please, look upon me, Even to your face do I lie?

29 В ърнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

Turn back, I pray you, let it not be perverseness, Yea, turn back again -- my righteousness in it.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

Is there in my tongue perverseness? Discerneth not my palate desirable things?