1 И зявеното за Моав пророчество: Понеже Ар моавски бе разорен през нощ и загина, понеже Кир моавски бе разорен през нощ и загина,

The burden of Moab. Because in a night destroyed was Ar of Moab -- It hath been cut off, Because in a night destroyed was Kir of Moab -- It hath been cut off.

2 з атова той излезе на високите места във Ваит и в Девон, за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; всяка негова глава е плешива, всяка брада е обръсната.

He hath gone up to Bajith and Dibon, The high places -- to weep, On Nebo and on Medeba Moab howleth, On all its heads baldness, every beard cut off.

3 В улиците си те се опасват с вретища; по покривите на къщите си и по площадите си всички те ридаят, потънали в плач.

In its out-places they girded on sackcloth, On its pinnacles, and in its broad places, Every one howleth -- going down with weeping.

4 И Есевон се вайка, и Елеала; гласът им се чува чак до Яса; затова въоръжените моавски мъже ридаят; душата на всеки от тях трепери вътре в него.

And cry doth Heshbon and Elealeh, Unto Jahaz heard hath been their voice, Therefore the armed ones of Moab do shout, His life hath been grievous to him.

5 С ърцето ми ридае за Моав; благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; защото с плач излизат през възвишението на Луит, защото по пътя при Оронаим плачат високо за изтреблението си.

My heart toward Moab, Cry do her fugitives unto Zoar, a heifer of the third, For -- the ascent of Luhith -- With weeping he goeth up in it, For, in the way of Horonaim, A cry of destruction they wake up.

6 З ащото водите на Нимрим пресъхнаха; защото тревата изсъхна, моравата изчезна, няма нищо зелено.

For, the waters of Nimrim are desolations, For, withered hath been the hay, Finished hath been the tender grass, A green thing there hath not been.

7 З атова изобилието, което събраха, и онова, което скътаха, ще занесат в долината на върбите.

Therefore the abundance he made, and their store, Unto the brook of the willows they carry.

8 З ащото воплите стигнаха до всички предели на Моав, риданието му - в Еглаим, и риданието му във Вир-елим.

For gone round hath the cry the border of Moab, Unto Eglaim its howling, And to Beer-Elim its howling.

9 З ащото водите на Димон се пълнят с кръв, понеже ще докарам още злини върху Димон, лъвове - върху оцелелите от Моав и върху останалите от онази земя.

For the waters of Dimon have been full of blood, For I set on Dimon additions, For the escaped of Moab a lion, And for the remnant of Adamah!