1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

My son! to my wisdom give attention, To mine understanding incline thine ear,

2 з а да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

To observe thoughtfulness, And knowledge do thy lips keep.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло;

For the lips of a strange woman drop honey, And smoother than oil her mouth,

4 н о краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч.

And her latter end bitter as wormwood, Sharp as a sword mouths.

5 К раката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада,

Her feet are going down to death, Sheol do her steps take hold of.

6 т ака че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.

The path of life -- lest thou ponder, Moved have her paths -- thou knowest not.

7 И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.

And now, ye sons, hearken to me, And turn not from sayings of my mouth.

8 О тдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,

Keep far from off her thy way, And come not near unto the opening of her house,

9 д а не би да дадеш жизнеността си на други и годините си - на безмилостните;

Lest thou give to others thy honour, And thy years to the fierce,

10 д а не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,

Lest strangers be filled thy power, And thy labours in the house of a stranger,

11 а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,

And thou hast howled in thy latter end, In the consumption of thy flesh and thy food,

12 и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението,

And hast said, `How have I hated instruction, And reproof hath my heart despised,

13 и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!

And I have not hearkened to the voice of my directors, And to my teachers have not inclined mine ear.

14 М алко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.

As a little thing I have been all evil, In the midst of an assembly and a company.

15 П ий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.

Drink waters out of thine own cistern, Even flowing ones out of thine own well.

16 В ън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци - по улиците?

Let thy fountains be scattered abroad, In broad places rivulets of waters.

17 Н ека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.

Let them be to thee for thyself, And not to strangers with thee.

18 Д а бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си.

Let thy fountain be blessed, And rejoice because of the wife of thy youth,

19 Т я да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов.

A hind of loves, and a roe of grace! Let her loves satisfy thee at all times, In her love magnify thyself continually.

20 П онеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата?

And why dost thou magnify thyself, My son, with a stranger? And embrace the bosom of a strange woman?

21 З ащото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.

For over-against the eyes of Jehovah are the ways of each, And all his paths He is pondering.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан.

His own iniquities do capture the wicked, And with the ropes of his sin he is holden.

23 Т ой ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.

He dieth without instruction, And in the abundance of his folly magnifieth himself!