1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

My son, be attentive to my Wisdom, and incline your ear to my understanding,

2 з а да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

That you may exercise proper discrimination and discretion and your lips may guard and keep knowledge and the wise answer.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло;

For the lips of a loose woman drip honey as a honeycomb, and her mouth is smoother than oil;

4 н о краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч.

But in the end she is bitter as wormwood, sharp as a two-edged and devouring sword.

5 К раката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада,

Her feet go down to death; her steps take hold of Sheol (Hades, the place of the dead).

6 т ака че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.

She loses sight of and walks not in the path of life; her ways wind about aimlessly, and you cannot know them.

7 И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.

Now therefore, my sons, listen to me, and depart not from the words of my mouth.

8 О тдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,

Let your way in life be far from her, and come not near the door of her house,

9 д а не би да дадеш жизнеността си на други и годините си - на безмилостните;

Lest you give your honor to others and your years to those without mercy,

10 д а не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,

Lest strangers take their fill of your strength and wealth and your labors go to the house of an alien —

11 а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,

And you groan and mourn when your end comes, when your flesh and body are consumed,

12 и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението,

And you say, How I hated instruction and discipline, and my heart despised reproof!

13 и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!

I have not obeyed the voice of my teachers nor submitted and consented to those who instructed me.

14 М алко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.

my sin involved almost all evil of the congregation and the community.

15 П ий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.

Drink waters out of your own cistern, and fresh running waters out of your own well.

16 В ън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци - по улиците?

Should your offspring be dispersed abroad as water brooks in the streets?

17 Н ека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.

let your children be for you alone, and not the children of strangers with you.

18 Д а бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си.

Let your fountain be blessed, and rejoice in the wife of your youth.

19 Т я да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов.

Let her be as the loving hind and pleasant doe —let her bosom satisfy you at all times, and always be transported with delight in her love.

20 П онеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата?

Why should you, my son, be infatuated with a loose woman, embrace the bosom of an outsider, and go astray?

21 З ащото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.

For the ways of man are directly before the eyes of the Lord, and He carefully weighs all man’s goings.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан.

His own iniquities shall ensnare the wicked man, and he shall be held with the cords of his sin.

23 Т ой ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.

He will die for lack of discipline and instruction, and in the greatness of his folly he will go astray and be lost.