1 ( По слав. 138.) За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и си ме познал.

O Lord, you have searched me and have known me.

2 Т и познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч.

You know my downsitting and my uprising; You understand my thought afar off.

3 И здирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища.

You sift and search out my path and my lying down, and You are acquainted with all my ways.

4 З ащото преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата.

For there is not a word in my tongue, but, behold, O Lord, You know it altogether.

5 Т и си пред мен и зад мен и си сложил върху мене ръката Си.

You have beset me and shut me in—behind and before, and You have laid Your hand upon me.

6 Т ова знание е пречудно за мене; високо е; не мога да го стигна.

Your knowledge is too wonderful for me; it is high above me, I cannot reach it.

7 К ъде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна?

Where could I go from Your Spirit? Or where could I flee from Your presence?

8 А ко възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

If I ascend up into heaven, You are there; if I make my bed in Sheol (the place of the dead), behold, You are there.

9 А ко взема крилете на зората и се заселя в най-далечните краища на морето,

If I take the wings of the morning or dwell in the uttermost parts of the sea,

10 и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи.

Even there shall Your hand lead me, and Your right hand shall hold me.

11 А ко кажа: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мене ще стане на нощ,

If I say, Surely the darkness shall cover me and the night shall be light about me,

12 т о и самата тъмнина не скрива нищо от Теб, а нощта свети като ден: за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

Even the darkness hides nothing from You, but the night shines as the day; the darkness and the light are both alike to You.

13 З ащото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми.

For You did form my inward parts; You did knit me together in my mother’s womb.

14 Щ е Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.

I will confess and praise You for You are fearful and wonderful and for the awful wonder of my birth! Wonderful are Your works, and that my inner self knows right well.

15 К остите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма.

My frame was not hidden from You when I was being formed in secret intricately and curiously wrought in the depths of the earth.

16 Т воите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.

Your eyes saw my unformed substance, and in Your book all the days were written before ever they took shape, when as yet there was none of them.

17 И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже! Колко голям е броят им!

How precious and weighty also are Your thoughts to me, O God! How vast is the sum of them!

18 А ко бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; събуждам ли се, още съм с Тебе.

If I could count them, they would be more in number than the sand. When I awoke, I would still be with You.

19 Н епременно ще поразиш нечестивите, Боже; и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже.

If You would slay the wicked, O God, and the men of blood depart from me—

20 З ащото говорят против Тебе нечестиво и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета.

Who speak against You wickedly, Your enemies who take Your name in vain!

21 Н е мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб? И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?

Do I not hate them, O Lord, who hate You? And am I not grieved and do I not loathe those who rise up against You?

22 С ъс съвършена омраза ги мразя, за неприятели ги смятам.

I hate them with perfect hatred; they have become my enemies.

23 И зпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми;

Search me, O God, and know my heart! Try me and know my thoughts!

24 и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път.

And see if there is any wicked or hurtful way in me, and lead me in the way everlasting.