1 А ко се появи разпра между хора и дойдат пред съда, и съдиите ги съдят, тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния.

If there is a controversy between men, and they come into court and the judges decide between them, justifying the innocent and condemning the guilty,

2 И ако виновният е заслужил бой, съдията да заповяда да го повалят долу и да бъде наказан с тоягите пред него, с брой, който отговаря на престъплението му.

Then if the guilty man deserves to be beaten, the judge shall cause him to lie down and be beaten in his presence with a certain number of stripes according to his offense.

3 Ч етиридесет удара може да му ударят, а не повече; да не би, като превишават и му ударят много повече от тези удари, брат ти да бъде унижен пред очите ти.

Forty stripes may be given him but not more, lest, if he should be beaten with many stripes, your brother should seem low and worthless to you.

4 Д а не завързваш устата на вола, когато вършее.

You shall not muzzle the ox when he treads out the grain.

5 А ко братя живеят заедно и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството му за чужд; братът на мъжа ѝ да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер.

If brothers live together and one of them dies and has no son, his wife shall not be married outside the family to a stranger. Her husband’s brother shall go in to her and take her as his wife and perform the duty of a husband’s brother to her.

6 И първородният, когото тя роди, да носи името на умрелия си брат, за да не се изличи името му от Израел.

And the firstborn son shall succeed to the name of the dead brother, that his name may not be blotted out of Israel.

7 Н о ако човекът не желае да вземе жената на брат си, тогава жената на брат му да отиде при градските порти пред старейшините и да каже: Деверът ми отказва да възстанови името на брат си в Израел; не иска да изпълни към мене длъжността на девер.

And if the man does not want to take his brother’s wife, then let his brother’s wife go up to the gate to the elders, and say, My husband’s brother refuses to continue his brother’s name in Israel; he will not perform the duty of my husband’s brother.

8 Т огава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той упорства: Не желая да я взема,

Then the elders of his city shall call him and speak to him. And if he stands firm and says, I do not want to take her,

9 т огава жената на брат му да се обърне към него пред старейшините и като събуе обувката от крака му, да плюе на лицето му и да каже: Така ще се прави на човек, който не иска да съзижда дома на брат си.

Then shall his brother’s wife come to him in the presence of the elders and pull his shoe off his foot and spit in his face and shall answer, So shall it be done to that man who does not build up his brother’s house.

10 И той да се нарича в Израел с името Бет-Халуц-Ханнаал.

And his family shall be called in Israel, The House of Him Whose Shoe Was Loosed.

11 А ко се сбият двама души и жената на единия се намеси, за да освободи мъжа си от ръката на този, който го бие, и посегне и го хване за срамните му части,

When men strive together one with another and the wife of the one draws near to rescue her husband out of the hand of him who is beating him, and puts out her hand and seizes the other man by the private parts,

12 т огава да отсечеш ръката ѝ; окото ти да не я пожали!

Then you shall cut off her hand; your eyes shall not pity her.

13 Д а нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки.

You shall not have in your bag true and false weights, a large and a small.

14 Д а нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка.

You shall not have in your house true and false measures, a large and a small.

15 В ярна и права теглилка да имаш; вярна и права ефа да имаш; за да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава.

But you shall have a perfect and just weight and a perfect and just measure, that your days may be prolonged in the land which the Lord your God gives you.

16 З ащото всички, които вършат неправда, са мерзост за Господа, твоя Бог.

For all who do such things, all who do unrighteously, are an abomination to the Lord your God.

17 П омни какво ти направи Амалик по пътя, когато излязохте от Египет,

Remember what Amalek did to you on the way when you had come forth from Egypt,

18 к ак той излезе насреща ти по пътя и порази хората ти, останали назад, всички изостанали поради слабост, когато ти беше спрял от умора; а той не се побоя от Бога.

How he did not fear God, but when you were faint and weary he attacked you along the way and cut off all the stragglers at your rear.

19 П оради това, когато те успокои Господ, твоят Бог от всичките неприятели около тебе в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава в наследство за притежание, заличи спомена за Амалик под небето; да не забравиш.

Therefore when the Lord your God has given you rest from all your enemies round about in the land which the Lord your God gives you to possess as an inheritance, you shall blot out the remembrance of Amalek from under the heavens; you must not forget.