1 ( По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

I will cry to God with my voice, even to God with my voice, and He will give ear and hearken to me.

2 В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

In the day of my trouble I seek (inquire of and desperately require) the Lord; in the night my hand is stretched out without slacking up; I refuse to be comforted.

3 С помням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

I remember God; I am disquieted and I groan; I muse in prayer, and my spirit faints. Selah!

4 У държаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

You hold my eyes from closing; I am so troubled that I cannot speak.

5 Р азмислих за древните дни, за годините на старите времена.

I consider the days of old, the years of bygone times.

6 С помням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

I call to remembrance my song in the night; with my heart I meditate and my spirit searches diligently:

7 Г оспод довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

Will the Lord cast off forever? And will He be favorable no more?

8 П рестанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

Have His mercy and loving-kindness ceased forever? Have His promises ended for all time?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

Has God abandoned or forgotten His graciousness? Has He in anger shut up His compassion? Selah!

10 Т огава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

And I say, This is my appointed lot and trial, but I will recall the years of the right hand of the Most High, for this is my grief, that the right hand of the Most High changes.

11 Щ е спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

I will recall the deeds of the Lord; yes, I will remember the wonders of old.

12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

I will meditate also upon all Your works and consider all Your deeds.

13 Б оже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

Your way, O God, is in the sanctuary. Who is a great God like our God?

14 Т и си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

You are the God Who does wonders; You have demonstrated Your power among the peoples.

15 И зкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

You have with Your arm redeemed Your people, the sons of Jacob and Joseph. Selah!

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

When the waters saw You, O God, they were afraid; the deep shuddered also, for the waters saw You.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

The clouds poured down water, the skies sent out a sound; Your arrows went forth.

18 Г ласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

The voice of Your thunder was in the whirlwind, the lightnings illumined the world; the earth trembled and shook.

19 П рез морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.

Your way was through the sea, and Your paths through the great waters, yet Your footsteps were not traceable, but were obliterated.

20 В одил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.

You led Your people like a flock by the hand of Moses and Aaron.