1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили.

But on the first day of the week, at early dawn, went to the tomb, taking the spices which they had made ready.

2 И намериха камъка отвален от гроба.

And they found the stone rolled back from the tomb,

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус.

But when they went inside, they did not find the body of the Lord Jesus.

4 А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло.

And while they were perplexed and wondering what to do about this, behold, two men in dazzling raiment suddenly stood beside them.

5 И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?

And as were frightened and were bowing their faces to the ground, the men said to them, Why do you look for the living among dead?

6 Н яма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

He is not here, but has risen! Remember how He told you while He was still in Galilee

7 к ато казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

That the Son of Man must be given over into the hands of sinful men (men whose way or nature is to act in opposition to God) and be crucified and on the third day rise '> from death].

8 И си спомниха думите Му.

And they remembered His words.

9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

And having returned from the tomb, they reported all these things to the eleven apostles and to all the rest.

10 А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

Now it was Mary Magdalene and Joanna and Mary the mother of James, and the other women with them, who reported these things to the apostles.

11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

But these reports seemed to the men an idle tale ( madness, feigned things, nonsense), and they did not believe the women.

12 А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

But Peter got up and ran to the tomb; and stooping down and looking in, he saw the linen cloths alone by themselves, and he went away, wondering about and marveling at what had happened.

13 И , ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.

And behold, that very day two of were going to a village called Emmaus, about seven miles from Jerusalem.

14 И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

And they were talking with each other about all these things that had occurred.

15 И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

And while they were conversing and discussing together, Jesus Himself caught up with them and was already accompanying them.

16 н о силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.

But their eyes were held, so that they did not recognize Him.

17 Т ой им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.

And He said to them, What is this discussion that you are exchanging ( throwing back and forth) between yourselves as you walk along? And they stood still, looking sad and downcast.

18 И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?

Then one of them, named Cleopas, answered Him, Do you alone dwell as a stranger in Jerusalem and not know the things that have occurred there in these days?

19 И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;

And He said to them, What things? And they said to Him, About Jesus of Nazareth, Who was a Prophet mighty in work and word before God and all the people—

20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

And how our chief priests and rulers gave Him up to be sentenced to death, and crucified Him.

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израел. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.

But we were hoping that it was He Who would redeem and set Israel free. Yes, and besides all this, it is now the third day since these things occurred.

22 П ри това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба

And moreover, some women of our company astounded us and drove us out of our senses. They were at the tomb early

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

But did not find His body; and they returned saying that they had seen a vision of angels, who said that He was alive!

24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.

So some of those with us went to the tomb and they found it just as the women had said, but Him they did not see.

25 И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!

And said to them, O foolish ones and slow of heart to believe (adhere to and trust in and rely on) everything that the prophets have spoken!

26 Н е трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

Was it not necessary and essentially fitting that the Christ (the Messiah) should suffer all these things before entering into His glory (His majesty and splendor)?

27 И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

Then beginning with Moses and all the Prophets, He went on explaining and interpreting to them in all the Scriptures the things concerning and referring to Himself.

28 И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

Then they drew near the village to which they were going, and He acted as if He would go further.

29 Н о те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

But they urged and insisted, saying to Him, Remain with us, for it is toward evening, and the day is now far spent. So He went in to stay with them.

30 И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.

And it occurred that as He reclined at table with them, He took bread and praised and gave thanks and asked a blessing, and then broke it and was giving it to them

31 Т огава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.

When their eyes were opened and they recognized Him, and He vanished ( departed invisibly).

32 И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?

And they said to one another, Were not our hearts greatly moved and burning within us while He was talking with us on the road and as He opened and explained to us the Scriptures?

33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

And rising up that very hour, they went back to Jerusalem, where they found the Eleven gathered together and those who were with them,

34 к оито казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

Who said, The Lord really has risen and has appeared to Simon (Peter)!

35 Т е пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

Then they related what had happened on the road, and how He was known and recognized by them in the breaking of bread.

36 И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам!

Now while they were talking about this, Jesus Himself took His stand among them and said to them, Peace ( freedom from all the distresses that are experienced as the result of sin) be to you!

37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

But they were so startled and terrified that they thought they saw a spirit.

38 И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

And He said to them, Why are you disturbed and troubled, and why do such doubts and questionings arise in your hearts?

39 П огледнете ръцете Ми и нозете Ми - Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

See My hands and My feet, that it is I Myself! Feel and handle Me and see, for a spirit does not have flesh and bones, as you see that I have.

40 И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.

And when He had said this, He showed them His hands and His feet.

41 Н о понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

And while they still could not believe it for sheer joy and marveled, He said to them, Have you anything here to eat?

42 И Му дадоха парче печена риба и меден сок.

They gave Him a piece of broiled fish,

43 И взе и яде пред тях.

And He took and ate before them.

44 И сус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

Then He said to them, This is what I told you while I was still with you: everything which is written concerning Me in the Law of Moses and the Prophets and the Psalms must be fulfilled.

45 Т огава им отвори ума, за да разберат Писанията.

Then He opened up their minds to understand the Scriptures,

46 И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

And said to them, Thus it is written that the Christ (the Messiah) should suffer and on the third day rise from ( among) the dead,

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.

And that repentance forgiveness of sins should be preached in His name to all nations, beginning from Jerusalem.

48 В ие сте свидетели за това.

You are witnesses of these things.

49 И , ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. Възнесението на Исус Христос

And behold, I will send forth upon you what My Father has promised; but remain in the city until you are clothed with power from on high.

50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.

Then He conducted them out as far as Bethany, and, lifting up His hands, He invoked a blessing on them.

51 И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето.

And it occurred that while He was blessing them, He parted from them and was taken up into heaven.

52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост;

And they, worshiping Him, went back to Jerusalem with great joy;

53 и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.

And they were continually in the temple celebrating with praises and blessing and extolling God. Amen (so be it).