1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

I am weary of my life and loathe it! I will give free expression to my complaint; I will speak in the bitterness of my soul.

2 Щ е кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

I will say to God, Do not condemn me! Show me why You contend with me.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

Does it seem good to You that You should oppress, that You should despise and reject the work of Your hands, and favor the schemes of the wicked?

4 Т елесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

Have You eyes of flesh? Do You see as man sees?

5 Т воите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

Are Your days as the days of man, are Your years as man’s,

6 ч е претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

That You inquire after my iniquity and search for my sin—

7 п ри все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

Although You know that I am not wicked or guilty and that there is none who can deliver me out of Your hand?

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

Your hands have formed me and made me. Would You turn around and destroy me?

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

Remember, I beseech You, that You have fashioned me as clay. And will You bring me into dust again?

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Have You not poured me out like milk and curdled me like cheese?

11 С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

You have clothed me with skin and flesh and have knit me together with bones and sinews.

12 ж ивот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

You have granted me life and favor, and Your providence has preserved my spirit.

13 Н о при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

Yet these have You hid in Your heart; I know that this was with You.

14 а ко съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

If I sin, then You observe me, and You will not acquit me from my iniquity and guilt.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

If I am wicked, woe unto me! And if I am righteous, yet must I not lift up my head, for I am filled with disgrace and the sight of my affliction.

16 з ащото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

If I lift myself up, You hunt me like a lion and again show Yourself marvelous upon me.

17 О тново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

You renew Your witnesses against me and increase Your indignation toward me; I am as if attacked by a troop time after time.

18 И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

Why then did You bring me forth out of the womb? Would that I had perished and no eye had seen me!

19 б их бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

I should have been as though I had not existed; I should have been carried from the womb to the grave.

20 Д ните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

Are not my days few? Cease then and let me alone, that I may take a little comfort and cheer up

21 П реди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

Before I go whence I shall not return, even to the land of darkness and the shadow of death,

22 з емя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.

The land of sunless gloom as intense darkness, of the shadow of death, without any order, and where the light is as thick darkness.