1 С лушай, небе, и ще говоря; и да чуе земята думите на устата ми.

Give ear, O heavens, and I will speak; and let the earth hear the words of my mouth.

2 У чението ми ще капе като дъжд; словата ми ще слизат като роса, като ситен дъжд върху злак и като пороен дъжд върху трева.

My message shall drop as the rain, my speech shall distil as the dew, as the light rain upon the tender grass, and as the showers upon the herb.

3 П онеже ще провъзглася името на Господа, прославете величието на нашия Бог!

For I will proclaim the name of the Lord. Concede and ascribe greatness to our God.

4 Т ой е Канарата; делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са справедливи, Бог на верността е и няма неправда в Него; праведен и справедлив е Той.

He is the Rock, His work is perfect, for all His ways are law and justice. A God of faithfulness without breach or deviation, just and right is He.

5 Т е се развратиха пред Него; поради порока си не са Негови чеда; а са поколение, извратено и криво.

They have spoiled themselves. They are not sons to Him, and that is their blemish—a perverse and crooked generation!

6 Т ака ли се отплащате на Господа, народе глупав и неразумен? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил? - Той, Който те е създал и утвърдил.

Do you thus repay the Lord, you foolish and senseless people? Is not He your Father Who acquired you for His own, Who made and established you ?

7 С помни си предишните дни, осмисли годините на много поколения; попитай баща си и той ще ти извести, старците си, и те ще ти кажат.

Remember the days of old; consider the years of many generations. Ask your father and he will show you, your elders, and they will tell you.

8 К огато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на народите според броя на израелтяните.

When the Most High gave to the nations their inheritance, when He separated the children of men, He set the bounds of the peoples according to the number of the Israelites.

9 З ащото дял на Господа е Неговият народ, Яков е падащото Му се с жребий наследство.

For the Lord’s portion is His people; Jacob (Israel) is the lot of His inheritance.

10 Н амери го в пуста земя. Да! В пустинна, дива и изпълнена с вой страна; огради го и бдеше над него, опази го като зеницата на окото Си.

He found him in a desert land, in the howling void of the wilderness; He kept circling around him, He scanned him, He kept him as the pupil of His eye.

11 К акто орлица избутва полека орлетата от гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си и ги вдига, за да ги подеме на крилата си,

As an eagle that stirs up her nest, that flutters over her young, He spread abroad His wings and He took them, He bore them on His pinions.

12 т ака Господ сам го водеше и нямаше с него чужд бог.

So the Lord alone led him; there was no foreign god with Him.

13 И здигна го на високите места на земята. И го нахрани с плода на нивите; и го кърмѝ с мед от скалите и с елей от скала като кремък,

He made Israel ride on the high places of the earth, and he ate the increase of the field; and He made him suck honey out of the rock and oil out of the flinty rock,

14 с краве масло и с овче мляко, с тлъстина от агнета и от козли, и от овни васански, с най-отбрана пшеница. И ти пи вино - кръв гроздова.

Butter and curds of the herd and milk of the flock, with fat of lambs, and rams of the breed of Bashan, and he-goats, with the finest of the wheat; and you drank wine of the blood of the grape.

15 А Йесурун затлъстя и ритна. Затлъстя, угои се, надебеля. Тогава изостави Бога, Който го създаде, и отблъсна Канарата на спасението си.

But Jeshurun (Israel) grew fat and kicked. You became fat, you grew thick, you were gorged and sleek! Then he forsook God Who made him and forsook and despised the Rock of his salvation.

16 С чужди богове разпалиха ревността Му, с мерзости Го раздразниха до гняв.

They provoked Him to jealousy with strange gods, with abominations they provoked Him to anger.

17 П ринасяха жертви на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не бяха познавали, на нови богове, наскоро въведени, от които бащите ви не се бояха.

They sacrificed to demons, not to God—to gods whom they knew not, to new gods lately come up, whom your fathers never knew or feared.

18 А ти изостави Канарата, Която те роди, и забрави Бога, Създателя твой.

Of the Rock Who bore you you were unmindful; you forgot the God Who travailed in your birth.

19 Г оспод видя това и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

And the Lord saw it and He spurned and rejected them, out of indignation with His sons and His daughters.

20 и каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя каква ще бъде сетнината им; защото те са развратено поколение, деца, в които няма вярност.

And He said, I will hide My face from them, I will see what their end will be; for they are a perverse generation, children in whom is no faithfulness.

21 Т е разпалиха ревността Ми с онова, което не е Бог. С кумирите си Ме разгневиха; затова и Аз ще ги накарам да ревнуват от онези, които не са избран народ, с народ неразумен ще ги разгневя.

They have moved Me to jealousy with what is not God; they have angered Me with their idols. So I will move them to jealousy with those who are not a people; I will anger them with a foolish nation.

22 З ащото огън се накладе в гнева Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; ще пояде земята с плодовете ѝ и ще хвърли в пламъци основите на планините.

For a fire is kindled by My anger, and it burns to the depths of Sheol, devours the earth with its increase, and sets on fire the foundations of the mountains.

23 Щ е натрупам върху тях беди; всичките Си стрели ще изстрелям върху тях.

And I will heap evils upon them; I will spend My arrows upon them.

24 Щ е изнемощеят от глад, ще бъдат изпоядени от огница и от лют мор; зверски зъби ще изпратя върху им и отрова на пълзящите в прахта.

They shall be wasted with hunger and devoured with burning heat and poisonous pestilence; and the teeth of beasts will I send against them, with the poison of crawling things of the dust.

25 О твън меч, а отвътре ужас ще погуби близките им, младежа и девицата, сукалчето и белокосия старец.

From without the sword shall bereave, and in the chambers shall be terror, destroying both young man and virgin, the sucking child with the man of gray hairs.

26 К азах: Бих ги разпръснал, бих изличил спомена им между хората,

I said, I would scatter them afar and I would have made the remembrance of them to cease from among men,

27 а ко не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумстват противниците им и да кажат: Нашата мощна ръка направи всичко това, а не Господ.

Had I not feared the provocation of the foe, lest their enemies misconstrue it and lest they should say, Our own hand has prevailed; all this was not the work of the Lord.

28 З ащото те са народ неразбран и няма в тях разсъдък.

For they are a nation void of counsel, and there is no understanding in them.

29 О , да бяха мъдри да разбират това, да осъзнаваха каква ще бъде сетнината им!

O that they were wise and would see through this to their ultimate fate!

30 К ак би могъл един мъж да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не би ги предала и Господ не би ги предал?

How could one have chased a thousand, and two put ten thousand to flight, except their Rock had sold them, and the Lord had delivered them up?

31 З ащото тяхната канара не е като нашата Канара; и самите ни неприятели нека съдят за това.

For their rock is not like our Rock, even our enemies themselves judge this.

32 П онеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, гроздовете им са горчиви.

For their vine comes from the vine of Sodom and from the fields of Gomorrah; their grapes are grapes of gall, their clusters are bitter.

33 В иното им е отрова змийска, и мъчителна отрова аспидова.

Their wine is the venom of serpents, and the pitiless poison of vipers.

34 Т ова не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

Is not this laid up in store with Me, sealed up in My treasuries?

35 Н а Мене принадлежи възмездието и Аз ще сторя въздаяние; кракът им с време ще се подхлъзне; защото е близо денят на гибелта им и приготвеното за тях наближава.

Vengeance is Mine, and recompense, in the time when their foot shall slide; for the day of their disaster is at hand and their doom comes speedily.

36 З ащото Господ ще съди народа Си и ще пожали слугите Си, когато види, че е изчезнала силата им и че не е останал никой, роб или свободен.

For the Lord will revoke sentence for His people and relent for His servants’ sake when He sees that their power is gone and none remains, whether bond or free.

37 И ще попита: Къде са боговете им? Канарата, на която се уповаваха?

And He will say, Where are their gods, the rock in which they took refuge,

38 Б оговете, които ядяха тлъстина от жертвите им, и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила!

Who ate the fat of their sacrifices and drank the wine of their drink offering? Let them rise up and help you, let them be your protection!

39 В ижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог. Аз водя до смърт и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да избавя от ръката Ми.

See now that I, I am He, and there is no god beside Me; I kill and I make alive, I wound and I heal, and there is none who can deliver out of My hand.

40 З ащото вдигам ръката Си към небето и заявявам: Заклевам се във вечния Си живот,

For I lift up My hand to heaven and swear, As I live forever,

41 ч е ако изостря лъскавия Си меч и го сграбча, за да извърша съд, ще въздам на враговете Си и ще се разплатя с ненавистниците Си.

If I whet My lightning sword and My hand takes hold on judgment, I will wreak vengeance on My foes and recompense those who hate Me.

42 Щ е напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще яде плът с кръвта на убитите и на пленените, начело с вражеските първенци.

I will make My arrows drunk with blood, and My sword shall devour flesh, with the blood of the slain and the captives, from the long-haired heads of the foe.

43 Р азвеселете се, народи, заедно с Неговия народ; защото ще въздаде за кръвта на слугите Си. И ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.

Rejoice His people, O you nations, for He avenges the blood of His servants, and vengeance He inflicts on His foes and clears guilt from the land of His people.

44 И Моисей дойде заедно с Исус, Навиновия син, и изговори всички думи на тази песен на всеослушание пред народа.

And Moses came and spoke all the words of this song in the ears of the people, he and Hoshea (Joshua) son of Nun.

45 С лед като Моисей спря да говори всички тези думи на целия Израел, той им каза:

And when Moses had finished speaking all these words to all Israel,

46 В ложете в сърцата си всички тези думи, които днес ви заявявам, и наставете синовете си да изпълняват старателно всички думи на този закон.

He said to them, Set your hearts on all the words which I command you this day, that you may command them to your children, that they may be watchful to do all the words of this law.

47 З ащото за вас това не са празни думи; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Йордан, за да я завладеете. Господ призовава Моисей на планината Нево

For it is not an empty and worthless trifle for you; it is your life. By it you shall live long in the land which you are going over the Jordan to possess.

48 В същия ден Господ говорѝ на Моисей:

And the Lord said to Moses that same day,

49 И зкачи се на планината Аварим, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Йерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израелтяните за притежание;

Get up into this mountain of the Abarim, Mount Nebo, which is in the land of Moab, opposite Jericho, and look at the land of Canaan which I give to the Israelites for a possession.

50 и ще умреш на планината, на която се изкачваш, и ще се върнеш при своите хора, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се върна при своите хора;

And die on the mountain which you ascend and be gathered to your people, as Aaron your brother died on Mount Hor and was gathered to his people,

51 з ащото не Ми се покорихте пред израелтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не изявихте Моята святост пред израелтяните.

Because you broke faith with Me in the midst of the Israelites at the waters of Meribah-kadesh in the Wilderness of Zin and because you did not set Me apart as holy in the midst of the Israelites.

52 З атова отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш - в земята, която давам на израелтяните.

For you shall see the land opposite you at a distance, but you shall not go there, into the land which I give the Israelites.