1 В това време Израел беше във война с филистимците и разположи стан близо до Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек.

And the word of Samuel came to all Israel. Now Israel went out to battle against the Philistines and encamped beside Ebenezer; the Philistines encamped at Aphek.

2 И филистимците се опълчиха против Израел; и когато започна битката, Израел се разбяга пред филистимците и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.

The Philistines drew up against Israel, and when the battle spread, Israel was smitten by the Philistines, who slew about 4, 000 men on the battlefield.

3 А когато народът се върна в стана, Израелевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Нека донесем тук ковчега за плочите на Господния завет от Сило, така че, като дойде сред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.

When the troops had come into the camp, the elders of Israel said, Why has the Lord smitten us today before the Philistines? Let us bring the ark of the covenant of the Lord here from Shiloh, that He may come among us and save us from the power of our enemies.

4 И така, народът изпрати вестоносци в Сило и донесоха оттам ковчега на завета на Господа на Силите, Който обитава между херувимите. И двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.

So the people sent to Shiloh and brought from there the ark of the covenant of the Lord of hosts, Who dwells above the cherubim. And the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, were with the ark of the covenant of God.

5 С лед като ковчегът на Господния завет дойде в стана, целият Израел извика със силен глас, така че земята проехтя.

And when the ark of the covenant of the Lord came into the camp, all Israel shouted with a great shout, so that the earth resounded.

6 А филистимците, като чуха шума от викането, си казаха: Какво значи това шумно и силно викане в стана на евреите? И научиха, че Господният ковчег дошъл в стана.

And when the Philistines heard the noise of the shout, they said, What does this great shout in the camp of the Hebrews mean? When they understood that the ark of the Lord had come into the camp,

7 Т огава филистимците се уплашиха, защото си казваха: Бог е дошъл в стана. Горко ни! Защото такова нещо не е ставало досега.

The Philistines were afraid, for they said, God has come into the camp. And they said, Woe to us! For such a thing has not happened before.

8 Г орко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Тези са боговете, които поразиха египтяните с всякакъв вид напасти в пустинята.

Woe to us! Who shall deliver us out of the hand of these mighty gods? These are the gods that smote the Egyptians with every kind of plague in the wilderness.

9 У крепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас! Бъдете мъжествени и се бийте с тях.

Be strong, and acquit yourselves like men, O you Philistines, that you may not become servants to the Hebrews, as they have been to you; behave yourselves like men, and fight!

10 Т огава филистимците влязоха в бой; Израел беше поразен и всеки побегна в шатъра си. Стана голямо поражение, паднаха тридесет хиляди пешаци от Израел

And the Philistines fought; Israel was smitten and they fled every man to his own home. There was a very great slaughter; for 30, 000 foot soldiers of Israel fell.

11 и Божият ковчег беше пленен; а двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха убити. Смъртта на Илий

And the ark of God was taken, and the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, were slain.

12 Т огава един човек от Вениамин се завтече от битката и в същия ден отиде в Сило, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.

Now a man of Benjamin ran from the battle line and came to Shiloh that day, with his clothes torn and earth on his head.

13 И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя и пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато човекът дойде в града и извести това, целият град извика.

When he arrived, Eli was sitting by the road watching, for his heart trembled for the ark of God. When the man told the news in the city, all the city cried out.

14 А Илий, като чу виковете, каза: Какво значи този шум и глъч? И човекът дойде бързо и извести на Илий.

When Eli heard the noise of the crying, he said, What is this uproar? And the man came hastily and told Eli.

15 И лий беше тогава на деветдесет и осем години; очите му бяха отслабнали и не можеше да вижда.

Now Eli was 98 years old; his eyes were dim so that he could not see.

16 Ч овекът каза на Илий: Аз идвам от сражението; днес избягах от битката. Илий попита: Какво стана, сине мой?

The man said to Eli, I have come from the battle; I fled from the battle today. Eli said, How did it go, my son?

17 И вестоносецът отговори: Израел побегна пред филистимците. При това стана голямо поражение между народа, освен това и двамата ти сина Офний и Финеес умряха и Божият ковчег е пленен.

The messenger replied, Israel fled before the Philistines, and there has been a great slaughter among the people. Also your two sons, Hophni and Phinehas, are dead, and the ark of God is captured.

18 А щом спомена за Божия ковчег, Илий падна от стола по гръб край портата, вратът му се пречупи и умря; защото беше стар и тежък човек. Той съди Израел четиридесет години.

And when he mentioned the ark of God, Eli fell off the seat backward by the side of the gate. His neck was broken and he died, for he was an old man and heavy. He had judged Israel forty years.

19 А снаха му, Финеесовата жена, която беше в напреднала бременност, щом чу известието, че Божият ковчег бил пленен и че свекърът ѝ и мъжът ѝ умрели, преви се и роди, защото болките ѝ я хванаха.

Now his daughter-in-law, Phinehas’ wife, was with child, about to be delivered. And when she heard that the ark of God was captured and that her father-in-law and her husband were dead, she bowed herself and gave birth, for her pains came upon her.

20 И като умираше, жените, които стояха около нея, ѝ казаха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито обърна внимание.

And about the time of her death the women attending her said to her, Fear not, for you have borne a son. But she did not answer or notice.

21 Т я нарече детето Ихавод, като казваше: Славата се изгуби от Израел (защото Божият ковчег бил пленен и защото свекърът ѝ и мъжът ѝ умрели );

And she named the child Ichabod, saying, The glory is departed from Israel!—because the ark of God had been captured and because of her father-in-law and her husband.

22 к аза също: Славата се изгуби от Израел, защото Божият ковчег беше пленен.

She said, The glory is gone from Israel, for the ark of God has been taken.