1 В това време Израел беше във война с филистимците и разположи стан близо до Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек.

Thus the word of Samuel came to all Israel. Now Israel went out to meet the Philistines in battle and camped beside Ebenezer while the Philistines camped in Aphek.

2 И филистимците се опълчиха против Израел; и когато започна битката, Израел се разбяга пред филистимците и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.

The Philistines drew up in battle array to meet Israel. When the battle spread, Israel was defeated before the Philistines who killed about four thousand men on the battlefield.

3 А когато народът се върна в стана, Израелевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Нека донесем тук ковчега за плочите на Господния завет от Сило, така че, като дойде сред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.

When the people came into the camp, the elders of Israel said, “ Why has the Lord defeated us today before the Philistines? Let us take to ourselves from Shiloh the ark of the covenant of the Lord, that it may come among us and deliver us from the power of our enemies.”

4 И така, народът изпрати вестоносци в Сило и донесоха оттам ковчега на завета на Господа на Силите, Който обитава между херувимите. И двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.

So the people sent to Shiloh, and from there they carried the ark of the covenant of the Lord of hosts who sits above the cherubim; and the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, were there with the ark of the covenant of God.

5 С лед като ковчегът на Господния завет дойде в стана, целият Израел извика със силен глас, така че земята проехтя.

As the ark of the covenant of the Lord came into the camp, all Israel shouted with a great shout, so that the earth resounded.

6 А филистимците, като чуха шума от викането, си казаха: Какво значи това шумно и силно викане в стана на евреите? И научиха, че Господният ковчег дошъл в стана.

When the Philistines heard the noise of the shout, they said, “What does the noise of this great shout in the camp of the Hebrews mean ?” Then they understood that the ark of the Lord had come into the camp.

7 Т огава филистимците се уплашиха, защото си казваха: Бог е дошъл в стана. Горко ни! Защото такова нещо не е ставало досега.

The Philistines were afraid, for they said, “God has come into the camp.” And they said, “ Woe to us! For nothing like this has happened before.

8 Г орко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Тези са боговете, които поразиха египтяните с всякакъв вид напасти в пустинята.

Woe to us! Who shall deliver us from the hand of these mighty gods? These are the gods who smote the Egyptians with all kinds of plagues in the wilderness.

9 У крепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас! Бъдете мъжествени и се бийте с тях.

Take courage and be men, O Philistines, or you will become slaves to the Hebrews, as they have been slaves to you; therefore, be men and fight.”

10 Т огава филистимците влязоха в бой; Израел беше поразен и всеки побегна в шатъра си. Стана голямо поражение, паднаха тридесет хиляди пешаци от Израел

So the Philistines fought and Israel was defeated, and every man fled to his tent; and the slaughter was very great, for there fell of Israel thirty thousand foot soldiers.

11 и Божият ковчег беше пленен; а двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха убити. Смъртта на Илий

And the ark of God was taken; and the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, died.

12 Т огава един човек от Вениамин се завтече от битката и в същия ден отиде в Сило, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.

Now a man of Benjamin ran from the battle line and came to Shiloh the same day with his clothes torn and dust on his head.

13 И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя и пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато човекът дойде в града и извести това, целият град извика.

When he came, behold, Eli was sitting on his seat by the road eagerly watching, because his heart was trembling for the ark of God. So the man came to tell it in the city, and all the city cried out.

14 А Илий, като чу виковете, каза: Какво значи този шум и глъч? И човекът дойде бързо и извести на Илий.

When Eli heard the noise of the outcry, he said, “What does the noise of this commotion mean ?” Then the man came hurriedly and told Eli.

15 И лий беше тогава на деветдесет и осем години; очите му бяха отслабнали и не можеше да вижда.

Now Eli was ninety-eight years old, and his eyes were set so that he could not see.

16 Ч овекът каза на Илий: Аз идвам от сражението; днес избягах от битката. Илий попита: Какво стана, сине мой?

The man said to Eli, “I am the one who came from the battle line. Indeed, I escaped from the battle line today.” And he said, “ How did things go, my son?”

17 И вестоносецът отговори: Израел побегна пред филистимците. При това стана голямо поражение между народа, освен това и двамата ти сина Офний и Финеес умряха и Божият ковчег е пленен.

Then the one who brought the news replied, “Israel has fled before the Philistines and there has also been a great slaughter among the people, and your two sons also, Hophni and Phinehas, are dead, and the ark of God has been taken.”

18 А щом спомена за Божия ковчег, Илий падна от стола по гръб край портата, вратът му се пречупи и умря; защото беше стар и тежък човек. Той съди Израел четиридесет години.

When he mentioned the ark of God, Eli fell off the seat backward beside the gate, and his neck was broken and he died, for he was old and heavy. Thus he judged Israel forty years.

19 А снаха му, Финеесовата жена, която беше в напреднала бременност, щом чу известието, че Божият ковчег бил пленен и че свекърът ѝ и мъжът ѝ умрели, преви се и роди, защото болките ѝ я хванаха.

Now his daughter-in-law, Phinehas’s wife, was pregnant and about to give birth; and when she heard the news that the ark of God was taken and that her father-in-law and her husband had died, she kneeled down and gave birth, for her pains came upon her.

20 И като умираше, жените, които стояха около нея, ѝ казаха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито обърна внимание.

And about the time of her death the women who stood by her said to her, “ Do not be afraid, for you have given birth to a son.” But she did not answer or pay attention.

21 Т я нарече детето Ихавод, като казваше: Славата се изгуби от Израел (защото Божият ковчег бил пленен и защото свекърът ѝ и мъжът ѝ умрели );

And she called the boy Ichabod, saying, “ The glory has departed from Israel,” because the ark of God was taken and because of her father-in-law and her husband.

22 к аза също: Славата се изгуби от Израел, защото Божият ковчег беше пленен.

She said, “The glory has departed from Israel, for the ark of God was taken.”