1 С лед това Давид събра хората, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.

Then David numbered the people who were with him and set over them commanders of thousands and commanders of hundreds.

2 И Давид изпрати народ - една трета под началството на Йоав, една трета под началството на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. Царят каза на хората: И аз ще изляза с вас.

David sent the people out, one third under the command of Joab, one third under the command of Abishai the son of Zeruiah, Joab’s brother, and one third under the command of Ittai the Gittite. And the king said to the people, “I myself will surely go out with you also.”

3 Н ародът обаче отговори: Не излизай! Защото, ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас; дори да умрат и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас, затова е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.

But the people said, “ You should not go out; for if we indeed flee, they will not care about us; even if half of us die, they will not care about us. But you are worth ten thousand of us; therefore now it is better that you be ready to help us from the city.”

4 Ц арят им каза: Каквото ви се вижда за добре, ще направя. И така, царят застана до едната страна на портата, а целият народ излезе по стотици и хиляди.

Then the king said to them, “Whatever seems best to you I will do.” So the king stood beside the gate, and all the people went out by hundreds and thousands.

5 Т огава царят заповяда на Йоав, Ависей и Итай следното: Пощадете ми младежа Авесалом. И целият народ чу, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалом.

The king charged Joab and Abishai and Ittai, saying, “ Deal gently for my sake with the young man Absalom.” And all the people heard when the king charged all the commanders concerning Absalom.

6 И така, народът излезе на полето против Израел; и сражението стана в Ефремовата гора.

Then the people went out into the field against Israel, and the battle took place in the forest of Ephraim.

7 Т ам Израелевият народ беше разбит от Давидовите слуги и в онзи ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души.

The people of Israel were defeated there before the servants of David, and the slaughter there that day was great, 20, 000 men.

8 С ражението в тази местност се разпростря по лицето на цялата околност и в онзи ден гората погълна повече народ, отколкото погълна мечът. Смъртта на Авесалом и плачът на Давид за него

For the battle there was spread over the whole countryside, and the forest devoured more people that day than the sword devoured.

9 И се случи така, че Авесалом се срещна с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на муле. Когато мулето влезе под гъстите клони на един голям дъб, косата му се заплете в дъба и той увисна между небето и земята; а мулето избяга изпод него.

Now Absalom happened to meet the servants of David. For Absalom was riding on his mule, and the mule went under the thick branches of a great oak. And his head caught fast in the oak, so he was left hanging between heaven and earth, while the mule that was under him kept going.

10 Е дин човек го видя и извести на Йоав: Видях Авесалом увиснал на един дъб.

When a certain man saw it, he told Joab and said, “Behold, I saw Absalom hanging in an oak.”

11 А Йоав каза на човека, който му извести: Като си го видял, защо не го порази там до земята? Аз щях да ти дам десет сребърника и един пояс.

Then Joab said to the man who had told him, “Now behold, you saw him! Why then did you not strike him there to the ground? And I would have given you ten pieces of silver and a belt.”

12 А човекът отговори на Йоав: И хиляда сребърника да бяха претеглени в шепата ми, не бих вдигнал ръката си против царския син; защото ние чухме как царят заповяда на теб, Ависей и Итай: Внимавайте всички, никой да не се докосне до младежа Авесалом.

The man said to Joab, “Even if I should receive a thousand pieces of silver in my hand, I would not put out my hand against the king’s son; for in our hearing the king charged you and Abishai and Ittai, saying, ‘ Protect for me the young man Absalom!’

13 И наче, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя и тогава сам ти би се обърнал против мене.

Otherwise, if I had dealt treacherously against his life (and there is nothing hidden from the king), then you yourself would have stood aloof.”

14 Т огава Йоав каза: Не трябва да си губя времето с такъв като теб. И като взе три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалом, който беше още жив сред дъба.

Then Joab said, “I will not waste time here with you.” So he took three spears in his hand and thrust them through the heart of Absalom while he was yet alive in the midst of the oak.

15 И десет момъка, Йоавови оръженосци, заобиколиха Авесалом, удариха го и го умъртвиха.

And ten young men who carried Joab’s armor gathered around and struck Absalom and killed him.

16 Т огава Йоав засвири с тръбата и хората се върнаха от преследването на Израел. Така Йоав спря народа.

Then Joab blew the trumpet, and the people returned from pursuing Israel, for Joab restrained the people.

17 Т е взеха Авесалом и го хвърлиха в един голям ров, вътре в гората, и натрупаха върху него голям куп камъни. И целият Израел побегна, всеки в шатъра си.

They took Absalom and cast him into a deep pit in the forest and erected over him a very great heap of stones. And all Israel fled, each to his tent.

18 А Авесалом, когато беше още жив, беше взел и издигнал за себе си стълб, който е в царската долина; защото си каза: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба на своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.

Now Absalom in his lifetime had taken and set up for himself a pillar which is in the King’s Valley, for he said, “ I have no son to preserve my name.” So he named the pillar after his own name, and it is called Absalom’s Monument to this day. David Is Grief-stricken

19 Т огава Ахимаас, Садоковият син, каза: Да побързам ли сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му?

Then Ahimaaz the son of Zadok said, “Please let me run and bring the king news that the Lord has freed him from the hand of his enemies.”

20 А Йоав му отвърна: Няма да носиш днес известия. Друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да носиш известия, понеже царският син умря.

But Joab said to him, “You are not the man to carry news this day, but you shall carry news another day; however, you shall carry no news today because the king’s son is dead.”

21 Т огава Йоав каза на Хусина: Иди, извести на царя, каквото си видял. И Хусина се поклони на Йоав и се завтече.

Then Joab said to the Cushite, “Go, tell the king what you have seen.” So the Cushite bowed to Joab and ran.

22 Т огава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля те, след Хусина. А Йоав му отговори: Защо искаш да тичаш, синко, като няма да има възнаграждение за известията?

Now Ahimaaz the son of Zadok said once more to Joab, “But whatever happens, please let me also run after the Cushite.” And Joab said, “Why would you run, my son, since you will have no reward for going?”

23 Н о той пак настоя: Каквото и да стане, нека изтичам. Тогава Йоав му каза: Тичай. И така, Ахимаас се затича през полския път и изпревари Хусина.

“But whatever happens,” he said, “I will run.” So he said to him, “Run.” Then Ahimaaz ran by way of the plain and passed up the Cushite.

24 А Давид седеше между двете порти. И един страж се изкачи на покрива на портата към стената и като погледна, видя, че един човек тичаше сам.

Now David was sitting between the two gates; and the watchman went up to the roof of the gate by the wall, and raised his eyes and looked, and behold, a man running by himself.

25 С тражът извика и извести на царя. А царят каза: Щом е сам, носи известия. И той притичваше и се приближаваше.

The watchman called and told the king. And the king said, “If he is by himself there is good news in his mouth.” And he came nearer and nearer.

26 П осле стражът видя друг човек, който тичаше. И стражът извика към вратаря: Виждам още един човек, който тича сам. Царят каза: И той носи известия.

Then the watchman saw another man running; and the watchman called to the gatekeeper and said, “Behold, another man running by himself.” And the king said, “This one also is bringing good news.”

27 Т огава стражът каза: Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. А царят отговори: Добър човек е той и идва с добри известия.

The watchman said, “I think the running of the first one is like the running of Ahimaaz the son of Zadok.” And the king said, “ This is a good man and comes with good news.”

28 А химаас извика на царя: Радвай се! Поклони се на царя с лице до земята и каза: Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който предаде хората, които повдигнаха ръка против господаря ми, царя.

Ahimaaz called and said to the king, “ All is well.” And he prostrated himself before the king with his face to the ground. And he said, “ Blessed is the Lord your God, who has delivered up the men who lifted their hands against my lord the king.”

29 И царят попита: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпрати вестоносец до царя - мене, слугата ти, видях само голямо смущение, но не знаех какво беше.

The king said, “ Is it well with the young man Absalom?” And Ahimaaz answered, “When Joab sent the king’s servant, and your servant, I saw a great tumult, but I did not know what it was.”

30 Ц арят каза: Обърни се и застани тук. И той се обърна и застана.

Then the king said, “Turn aside and stand here.” So he turned aside and stood still.

31 С лед това дойде Хусина. Той каза: Известия, господарю мой, царю! Защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се повдигнаха против тебе.

Behold, the Cushite arrived, and the Cushite said, “Let my lord the king receive good news, for the Lord has freed you this day from the hand of all those who rose up against you.”

32 Ц арят запита Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми, царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж!

Then the king said to the Cushite, “ Is it well with the young man Absalom?” And the Cushite answered, “ Let the enemies of my lord the king, and all who rise up against you for evil, be as that young man!”

33 И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!

The king was deeply moved and went up to the chamber over the gate and wept. And thus he said as he walked, “ O my son Absalom, my son, my son Absalom! Would I had died instead of you, O Absalom, my son, my son!”