1 Г оспод говори още на Моисей, като каза:

Then the Lord spoke to Moses, saying,

2 А ко някой съгреши и извърши престъпление против Господа, като отрече пред ближния си за нещо, което му е поверено или оставено в залог, или ограби ближния си, или го изнуди;

“ When a person sins and acts unfaithfully against the Lord, and deceives his companion in regard to a deposit or a security entrusted to him, or through robbery, or if he has extorted from his companion,

3 и ли намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; или ако извърши грях, какъвто хората вършат,

or has found what was lost and lied about it and sworn falsely, so that he sins in regard to any one of the things a man may do;

4 т огава, ако е съгрешил и е виновен, нека върне ограбеното или придобитото чрез неправда, или повереното му нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,

then it shall be, when he sins and becomes guilty, that he shall restore what he took by robbery or what he got by extortion, or the deposit which was entrusted to him or the lost thing which he found,

5 и ли каквото и да е нещо, за което се е заклел лъжливо; нека го върне напълно и му прибави една пета; в деня, когато бъде обвинен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.

or anything about which he swore falsely; he shall make restitution for it in full and add to it one-fifth more. He shall give it to the one to whom it belongs on the day he presents his guilt offering.

6 П ри свещеника нека принесе на Господа приноса си за престъпление - овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, в принос за вина;

Then he shall bring to the priest his guilt offering to the Lord, a ram without defect from the flock, according to your valuation, for a guilt offering,

7 и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа и ще му се прости за каквото и да било, което е сторил; за всичко, в което се е провинил. Изисквания към свещениците при принасяне на жертвите

and the priest shall make atonement for him before the Lord, and he will be forgiven for any one of the things which he may have done to incur guilt.” The Priest’s Part in the Offerings

8 Г оспод каза още на Моисей:

Then the Lord spoke to Moses, saying,

9 З аповядай на Аарон и синовете му: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на жертвеника цялата нощ до сутринта и да се направи огънят върху жертвеника да гори на него непрекъснато.

“Command Aaron and his sons, saying, ‘This is the law for the burnt offering: the burnt offering itself shall remain on the hearth on the altar all night until the morning, and the fire on the altar is to be kept burning on it.

10 С вещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени долни дрехи на тялото си; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да го сложи при жертвеника.

The priest is to put on his linen robe, and he shall put on undergarments next to his flesh; and he shall take up the ashes to which the fire reduces the burnt offering on the altar and place them beside the altar.

11 Т огава да съблече одеждите си, за да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.

Then he shall take off his garments and put on other garments, and carry the ashes outside the camp to a clean place.

12 А да се направи огънят, който е върху жертвеника, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви.

The fire on the altar shall be kept burning on it. It shall not go out, but the priest shall burn wood on it every morning; and he shall lay out the burnt offering on it, and offer up in smoke the fat portions of the peace offerings on it.

13 Д а се направи огънят да гори непрекъснато на жертвеника; не бива да угасва.

Fire shall be kept burning continually on the altar; it is not to go out.

14 Е то и закона за хлебната жертва: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред жертвеника.

‘Now this is the law of the grain offering: the sons of Aaron shall present it before the Lord in front of the altar.

15 И свещеникът, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебната жертва и от елея му, и целия тамян, който е на хлебната жертва, да ги изгори на жертвеника като негов спомен, за благоухание на Господа.

Then one of them shall lift up from it a handful of the fine flour of the grain offering, with its oil and all the incense that is on the grain offering, and he shall offer it up in smoke on the altar, a soothing aroma, as its memorial offering to the Lord.

16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свято място; да го ядат в двора на шатъра за срещане.

What is left of it Aaron and his sons are to eat. It shall be eaten as unleavened cakes in a holy place; they are to eat it in the court of the tent of meeting.

17 Д а не се пече с квас. От Моите приноси им дадох това за дял; пресвято е, както са приносът за грях и приносът за вина.

It shall not be baked with leaven. I have given it as their share from My offerings by fire; it is most holy, like the sin offering and the guilt offering.

18 В секи мъжки представител от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните приноси чрез огън във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свят.

Every male among the sons of Aaron may eat it; it is a permanent ordinance throughout your generations, from the offerings by fire to the Lord. Whoever touches them will become consecrated.’”

19 Г оспод каза още на Моисей:

Then the Lord spoke to Moses, saying,

20 Е то приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на Господа в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за вечна хлебна жертва, половината сутрин и половината вечер.

“This is the offering which Aaron and his sons are to present to the Lord on the day when he is anointed; the tenth of an ephah of fine flour as a regular grain offering, half of it in the morning and half of it in the evening.

21 П ри това да се сготви с елей; сготвено да го донесеш; във вид на печени късове да принесеш хлебната жертва за благоухание на Господа.

It shall be prepared with oil on a griddle. When it is well stirred, you shall bring it. You shall present the grain offering in baked pieces as a soothing aroma to the Lord.

22 Д а го принесе онзи от синовете му, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа.

The anointed priest who will be in his place among his sons shall offer it. By a permanent ordinance it shall be entirely offered up in smoke to the Lord.

23 В сяка хлебна жертва, принесена от свещеника, да се изгаря цяла; да не се яде.

So every grain offering of the priest shall be burned entirely. It shall not be eaten.”

24 Г оспод каза още на Моисей:

Then the Lord spoke to Moses, saying,

25 К ажи на Аарон и синовете му: Ето закона за приноса за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и приносът за грях пред Господа; пресвято е.

“Speak to Aaron and to his sons, saying, ‘This is the law of the sin offering: in the place where the burnt offering is slain the sin offering shall be slain before the Lord; it is most holy.

26 С вещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свято място да се яде, в двора на шатъра за срещане.

The priest who offers it for sin shall eat it. It shall be eaten in a holy place, in the court of the tent of meeting.

27 В сичко, което се допре до месото на приноса, ще бъде свято; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място.

Anyone who touches its flesh will become consecrated; and when any of its blood splashes on a garment, in a holy place you shall wash what was splashed on.

28 А пръстеният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се изтрива и да се мие с вода.

Also the earthenware vessel in which it was boiled shall be broken; and if it was boiled in a bronze vessel, then it shall be scoured and rinsed in water.

29 В секи от мъжки пол от свещеническите семейства да яде от него; то е пресвято.

Every male among the priests may eat of it; it is most holy.

30 И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; той трябва да бъде изгорен с огън.

But no sin offering of which any of the blood is brought into the tent of meeting to make atonement in the holy place shall be eaten; it shall be burned with fire.