1 Д умите на Массовия цар Лемуил, на които го поучи майка му:

The words of King Lemuel, the oracle which his mother taught him:

2 К акво, сине мой? Какво, сине на утробата ми? И какво, сине на моите оброци?

What, O my son? And what, O son of my womb? And what, O son of my vows?

3 Н е давай силата си на жените, нито пътищата си - на тези, които погубват царете.

Do not give your strength to women, Or your ways to that which destroys kings.

4 Н е е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: Къде е спиртното питие?

It is not for kings, O Lemuel, It is not for kings to drink wine, Or for rulers to desire strong drink,

5 Д а не би, като се напият, да забравят закона и да не оправдаят угнетяваните.

For they will drink and forget what is decreed, And pervert the rights of all the afflicted.

6 Д авайте спиртно питие на онзи, който загива, и вино - на огорчения духом,

Give strong drink to him who is perishing, And wine to him whose life is bitter.

7 з а да пийне и да забрави сиромашията си, и да не помни вече окаяността си.

Let him drink and forget his poverty And remember his trouble no more.

8 О тваряй устата си за безгласния, за делото на всички, които загиват;

Open your mouth for the mute, For the rights of all the unfortunate.

9 о тваряй устата си, съди справедливо и раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. Възхвала на добродетелната жена

Open your mouth, judge righteously, And defend the rights of the afflicted and needy. Description of a Worthy Woman

10 К ой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

An excellent wife, who can find? For her worth is far above jewels.

11 С ърцето на мъжа ѝ уповава на нея; и няма да му липсва печалба.

The heart of her husband trusts in her, And he will have no lack of gain.

12 Т я ще му донася добро, а не зло, през всички дни на живота си.

She does him good and not evil All the days of her life.

13 Т ърси вълна и лен и работи с ръцете си това, което ѝ е угодно.

She looks for wool and flax And works with her hands in delight.

14 Т я е като търговските кораби - донася храната си отдалеч.

She is like merchant ships; She brings her food from afar.

15 П ри това става, докато е още тъмно, и дава храна на дома си, и определената работа - на слугините си.

She rises also while it is still night And gives food to her household And portions to her maidens.

16 Р азглежда нива и я купува; от плода на ръцете си сади лозе.

She considers a field and buys it; From her earnings she plants a vineyard.

17 О пасва кръста си със сила и укрепва мишците си.

She girds herself with strength And makes her arms strong.

18 К ато схваща, че търгуването ѝ е полезно, светилникът ѝ не угасва през нощта.

She senses that her gain is good; Her lamp does not go out at night.

19 С лага ръцете си на вретеното и държи в ръката си хурката.

She stretches out her hands to the distaff, And her hands grasp the spindle.

20 О тваря ръката си за сиромасите. Да! Простира ръцете си към нуждаещите се.

She extends her hand to the poor, And she stretches out her hands to the needy.

21 Н е се бои от снега за дома си; защото всичките ѝ домашни са облечени с двойни дрехи.

She is not afraid of the snow for her household, For all her household are clothed with scarlet.

22 П рави си завивки от дамаска; облеклото ѝ е от висон и морав плат.

She makes coverings for herself; Her clothing is fine linen and purple.

23 М ъжът ѝ е известен в портите, когато седи между местните старейшини.

Her husband is known in the gates, When he sits among the elders of the land.

24 Т я тъче ленено платно и го продава, и доставя пояси на търговците;

She makes linen garments and sells them, And supplies belts to the tradesmen.

25 с ила и достолепие са облеклото ѝ; и тя гледа весело към бъдещето.

Strength and dignity are her clothing, And she smiles at the future.

26 О тваря устата си с мъдрост и законът на езика ѝ е благ.

She opens her mouth in wisdom, And the teaching of kindness is on her tongue.

27 Д обре внимава в управлението на дома си и хляб на леност не яде.

She looks well to the ways of her household, And does not eat the bread of idleness.

28 С иновете ѝ стават и я облажават; и мъжът ѝ я хвали, като казва:

Her children rise up and bless her; Her husband also, and he praises her, saying:

29 М ного дъщери са се държали достойно, но ти надмина всичките.

“Many daughters have done nobly, But you excel them all.”

30 П релестта е измамлива и красотата е лъх; но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

Charm is deceitful and beauty is vain, But a woman who fears the Lord, she shall be praised.

31 Д айте ѝ от плода на ръцете ѝ и делата ѝ нека я хвалят в портите.

Give her the product of her hands, And let her works praise her in the gates.