1 С ега слушай, Израелю, наредбите и законите, които ви уча да вършите, за да живеете и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ, Бог на бащите ви.

“Now, O Israel, listen to the statutes and the judgments which I am teaching you to perform, so that you may live and go in and take possession of the land which the Lord, the God of your fathers, is giving you.

2 Д а не прибавите нещо към наредбите, които ви заповядвам, нито да отнемете от тях, за да пазите заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам.

You shall not add to the word which I am commanding you, nor take away from it, that you may keep the commandments of the Lord your God which I command you.

3 О чите ви са видели какво направи Господ заради Ваалфегор; защото Господ, вашият Бог, изтреби измежду вас всички хора, които се поведоха по Ваалфегор.

Your eyes have seen what the Lord has done in the case of Baal-peor, for all the men who followed Baal-peor, the Lord your God has destroyed them from among you.

4 А вие, които сте се привързали към Господа, вашия Бог, всички сте живи и днес.

But you who held fast to the Lord your God are alive today, every one of you.

5 Е то, аз ви научих на наредби и закони, според както Господ, моят Бог, ми заповяда, за да живеете според тях в земята, която получавате като наследство.

“See, I have taught you statutes and judgments just as the Lord my God commanded me, that you should do thus in the land where you are entering to possess it.

6 И така, пазете ги и ги вършете; защото в това се състои мъдростта ви и благоразумието ви пред племената, които, като чуят за всички тези наредби, ще кажат: Ето, хората от този велик народ са мъдри и разумни хора.

So keep and do them, for that is your wisdom and your understanding in the sight of the peoples who will hear all these statutes and say, ‘Surely this great nation is a wise and understanding people.’

7 З ащото кой друг народ е толкова велик, че боговете му да са толкова близо, както Йехова, нашия Бог, е близо когато и да Го призовем?

For what great nation is there that has a god so near to it as is the Lord our God whenever we call on Him?

8 И ли кой народ е толкова велик, че да има толкова справедливи наредби и закони, какъвто е целият този закон, който излагам днес пред вас?

Or what great nation is there that has statutes and judgments as righteous as this whole law which I am setting before you today?

9 С амо внимавай и усърдно пази душата си, да не би да забравиш делата, които си видял, и да не би да ги забравиш през всички дни на живота ти; но ги напомняй на синовете си и на внуците си;

“Only give heed to yourself and keep your soul diligently, so that you do not forget the things which your eyes have seen and they do not depart from your heart all the days of your life; but make them known to your sons and your grandsons.

10 н апомняй им за деня, в който ти застана пред Господа, твоя Бог, на Хорив, когато Господ ми каза: Събери при Мене народа и Аз ще им проглася Моите думи, за да се научат да се боят от Мене през цялото време, докато живеят на земята, и те да учат синовете си на това.

Remember the day you stood before the Lord your God at Horeb, when the Lord said to me, ‘Assemble the people to Me, that I may let them hear My words so they may learn to fear Me all the days they live on the earth, and that they may teach their children.’

11 В ие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до небето и имаше тъмнина, облак и мрак.

You came near and stood at the foot of the mountain, and the mountain burned with fire to the very heart of the heavens: darkness, cloud and thick gloom.

12 Т огава Господ ви говорѝ изсред огъня; вие чухте думите, но не видяхте никакъв образ; само чухте глас.

Then the Lord spoke to you from the midst of the fire; you heard the sound of words, but you saw no form—only a voice.

13 И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, т. е. десетте заповеди; и ги написа на две каменни плочи.

So He declared to you His covenant which He commanded you to perform, that is, the Ten Commandments; and He wrote them on two tablets of stone.

14 В онова време Господ ми заповяда да ви науча на наредби и закони, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

The Lord commanded me at that time to teach you statutes and judgments, that you might perform them in the land where you are going over to possess it.

15 И така, внимавайте добре за себе си (защото в деня, когато Господ ви говорѝ на Хорив изсред огъня, вие не видяхте никакъв образ),

“So watch yourselves carefully, since you did not see any form on the day the Lord spoke to you at Horeb from the midst of the fire,

16 д а не би да се отклоните и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

so that you do not act corruptly and make a graven image for yourselves in the form of any figure, the likeness of male or female,

17 п одобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

the likeness of any animal that is on the earth, the likeness of any winged bird that flies in the sky,

18 п одобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

the likeness of anything that creeps on the ground, the likeness of any fish that is in the water below the earth.

19 и да не би, като погледнеш към небето и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се заблуждаваш, за да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ, твоят Бог, разпредели на всички народи под цялото небе.

And beware not to lift up your eyes to heaven and see the sun and the moon and the stars, all the host of heaven, and be drawn away and worship them and serve them, those which the Lord your God has allotted to all the peoples under the whole heaven.

20 А Господ взе вас и ви изведе от железарската пещ, от Египет, да Му бъдете народ за наследство, както сте и днес.

But the Lord has taken you and brought you out of the iron furnace, from Egypt, to be a people for His own possession, as today.

21 П ри това Господ се разгневи на мене заради вас и се закле да не премина Йордан и да не вляза в онази добра земя, която Господ, твоят Бог, ти дава за наследство,

“ Now the Lord was angry with me on your account, and swore that I would not cross the Jordan, and that I would not enter the good land which the Lord your God is giving you as an inheritance.

22 а да умра в тази земя; аз няма да премина Йордан; а вие ще преминете и ще завладеете онази добра земя.

For I will die in this land, I shall not cross the Jordan, but you shall cross and take possession of this good land.

23 В нимавайте да не забравяте завета, който Господ, вашият Бог, сключи с вас, да не би да си правите идол, подобие на нещо, което Господ, твоят Бог, ти е забранил;

So watch yourselves, that you do not forget the covenant of the Lord your God which He made with you, and make for yourselves a graven image in the form of anything against which the Lord your God has commanded you.

24 з ащото Господ, твоят Бог, е огън поглъщащ, Бог ревнив.

For the Lord your God is a consuming fire, a jealous God.

25 К огато ти се родят синове и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо, и вършите зло пред Господа, твоя Бог, и Го разгневите,

“When you become the father of children and children’s children and have remained long in the land, and act corruptly, and make an idol in the form of anything, and do that which is evil in the sight of the Lord your God so as to provoke Him to anger,

26 д нес викам небето и земята да свидетелстват против вас, че непременно ще изчезнете скоро от земята, за превземането на която вие преминавате Йордан; няма да живеете дълго време в нея, а ще бъдете изтребени напълно.

I call heaven and earth to witness against you today, that you will surely perish quickly from the land where you are going over the Jordan to possess it. You shall not live long on it, but will be utterly destroyed.

27 Г оспод ще ви разпръсне между племената и ще останете малобройни между онези народи, сред които Господ ще ви отведе.

The Lord will scatter you among the peoples, and you will be left few in number among the nations where the Lord drives you.

28 Т ам ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат, нито чуват, нито ядат, нито миришат.

There you will serve gods, the work of man’s hands, wood and stone, which neither see nor hear nor eat nor smell.

29 Н о ако оттам потърсите Господа, вашия Бог, всеки от вас ще Го намери, ако Го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

But from there you will seek the Lord your God, and you will find Him if you search for Him with all your heart and all your soul.

30 К огато се намериш в скръб и всичко това те постигне, ако накрая се обърнеш към Господа, твоя Бог, и послушаш гласа Му,

When you are in distress and all these things have come upon you, in the latter days you will return to the Lord your God and listen to His voice.

31 т о понеже Господ, твоят Бог, е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

For the Lord your God is a compassionate God; He will not fail you nor destroy you nor forget the covenant with your fathers which He swore to them.

32 З ащото попитай сега за миналите времена, които бяха преди теб, от деня, когато Бог създаде човека на земята, и изследвай от единия край на небето до другия: ставало ли е нещо, подобно на това велико дело, или чувало ли се е за подобно нещо?

“Indeed, ask now concerning the former days which were before you, since the day that God created man on the earth, and inquire from one end of the heavens to the other. Has anything been done like this great thing, or has anything been heard like it?

33 Н арод чул ли е някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да остане жив?

Has any people heard the voice of God speaking from the midst of the fire, as you have heard it, and survived?

34 И ли решавал ли е Бог да дойде и да вземе за Себе Си народ изсред друг народ - чрез изпитания, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца и чрез дела, всяващи ужас, според всичко, което Господ, вашият Бог, е сторил за вас в Египет пред очите ви?

Or has a god tried to go to take for himself a nation from within another nation by trials, by signs and wonders and by war and by a mighty hand and by an outstretched arm and by great terrors, as the Lord your God did for you in Egypt before your eyes?

35 Н а тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Йехова е Бог и няма друг освен Него.

To you it was shown that you might know that the Lord, He is God; there is no other besides Him.

36 З а да те научи, Той ти проговори от небето и ти показа на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

Out of the heavens He let you hear His voice to discipline you; and on earth He let you see His great fire, and you heard His words from the midst of the fire.

37 И понеже Той обичаше бащите ти, затова избра тяхното потомство след тях и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе от Египет,

Because He loved your fathers, therefore He chose their descendants after them. And He personally brought you from Egypt by His great power,

38 з а да изгони пред тебе народи, по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес.

driving out from before you nations greater and mightier than you, to bring you in and to give you their land for an inheritance, as it is today.

39 И така, познай днес и вложи в сърцето си, че Йехова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

Know therefore today, and take it to your heart, that the Lord, He is God in heaven above and on the earth below; there is no other.

40 И пази наредбите Му и заповедите Му, които днес ти давам, за да благоденстваш, ти и потомците ти след теб, и завинаги да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава.

So you shall keep His statutes and His commandments which I am giving you today, that it may go well with you and with your children after you, and that you may live long on the land which the Lord your God is giving you for all time.”

41 Т огава Моисей отдели три убежищни града отвъд Йордан към изгрева на слънцето,

Then Moses set apart three cities across the Jordan to the east,

42 з а да прибягва там онзи убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил преди това, и като побегне в един от тези градове, да остане жив.

that a manslayer might flee there, who unintentionally slew his neighbor without having enmity toward him in time past; and by fleeing to one of these cities he might live:

43 Т е бяха: Восор в пустинята, в планинската земя на Рувимовите синове, Рамот в Галаад, в земята на Гадовите синове, и Голан във Васан, в земята на Манасиевите синове. Втора реч на Моисей (4: 44-26: 19) Синайският Завет и Десетте Божии заповеди

Bezer in the wilderness on the plateau for the Reubenites, and Ramoth in Gilead for the Gadites, and Golan in Bashan for the Manassites.

44 А ето закона, който Моисей изложи пред израелтяните;

Now this is the law which Moses set before the sons of Israel;

45 е то свидетелствата, наредбите и законите, които Моисей изказа на израелтяните, когато бяха излезли от Египет

these are the testimonies and the statutes and the ordinances which Moses spoke to the sons of Israel, when they came out from Egypt,

46 о твъд Йордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израелтяните поразиха, след като бяха излезли от Египет,

across the Jordan, in the valley opposite Beth-peor, in the land of Sihon king of the Amorites who lived at Heshbon, whom Moses and the sons of Israel defeated when they came out from Egypt.

47 к ато превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан на изток,

They took possession of his land and the land of Og king of Bashan, the two kings of the Amorites, who were across the Jordan to the east,

48 о т Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон)

from Aroer, which is on the edge of the valley of Arnon, even as far as Mount Sion (that is, Hermon),

49 и цялото поле оттатък Йордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

with all the Arabah across the Jordan to the east, even as far as the sea of the Arabah, at the foot of the slopes of Pisgah.