1 В онова време, казва Господ, ще извадят от гробовете им костите на Юдейските царе и на техните първенци, костите на свещениците и на пророците, и костите на йерусалимските жители;

“At that time,” declares the Lord, “they will bring out the bones of the kings of Judah and the bones of its princes, and the bones of the priests and the bones of the prophets, and the bones of the inhabitants of Jerusalem from their graves.

2 и ще ги пръснат пред слънцето и луната, и пред цялото небесно воинство, които те обичаха, на които служиха и които последваха, които потърсиха и на които се поклониха; тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани, а ще служат за тор по лицето на земята.

They will spread them out to the sun, the moon and to all the host of heaven, which they have loved and which they have served, and which they have gone after and which they have sought, and which they have worshiped. They will not be gathered or buried; they will be as dung on the face of the ground.

3 И смъртта ще бъде по-желана от живота за всички останали, оцелели от този лош род, които биха останали във всички места, където бих ги изгонил, казва Господ на Силите. Грях и наказание

And death will be chosen rather than life by all the remnant that remains of this evil family, that remains in all the places to which I have driven them,” declares the Lord of hosts.

4 П ри това им кажи: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?

“You shall say to them, ‘Thus says the Lord, “Do men fall and not get up again? Does one turn away and not repent?

5 И така, защо се отби този йерусалимски народ с неизменимо отбиване, като се прилепват за измамата и не искат да се върнат?

“Why then has this people, Jerusalem, Turned away in continual apostasy? They hold fast to deceit, They refuse to return.

6 С лушах и чух, но те не говореха право; няма кой да се кае поради злото си и да каже: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще, както кон, който стремително тича в боя.

“I have listened and heard, They have spoken what is not right; No man repented of his wickedness, Saying, ‘What have I done?’ Everyone turned to his course, Like a horse charging into the battle.

7 Д аже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си; а Моят народ не знае закона Господен.

“Even the stork in the sky Knows her seasons; And the turtledove and the swift and the thrush Observe the time of their migration; But My people do not know The ordinance of the Lord.

8 К ак казвате: Ние сме мъдри и законът Господен е с нас? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

“ How can you say, ‘We are wise, And the law of the Lord is with us’? But behold, the lying pen of the scribes Has made it into a lie.

9 М ъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати; ето, отхвърлиха словото Господне; и каква мъдрост има в тях?

“The wise men are put to shame, They are dismayed and caught; Behold, they have rejected the word of the Lord, And what kind of wisdom do they have?

10 З атова ще дам жените им на други и нивите им - на онези, които ще ги завладеят; защото всеки, от малък до голям, се е предал на сребролюбие; от пророк до свещеник - всеки постъпва лъжливо.

“Therefore I will give their wives to others, Their fields to new owners; Because from the least even to the greatest Everyone is greedy for gain; From the prophet even to the priest Everyone practices deceit.

11 И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир.

“They heal the brokenness of the daughter of My people superficially, Saying, ‘Peace, peace,’ But there is no peace.

12 З асрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.

“Were they ashamed because of the abomination they had done? They certainly were not ashamed, And they did not know how to blush; Therefore they shall fall among those who fall; At the time of their punishment they shall be brought down,” Says the Lord.

13 Н апълно ще ги изтребя, казва Господ; няма да има гроздове на лозата, нито смокини на смокинята и листът ще повехне, и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях.

“I will surely snatch them away,” declares the Lord; “There will be no grapes on the vine And no figs on the fig tree, And the leaf will wither; And what I have given them will pass away.”’”

14 З ащо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там; защото Господ, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме пред Господа.

Why are we sitting still? Assemble yourselves, and let us go into the fortified cities And let us perish there, Because the Lord our God has doomed us And given us poisoned water to drink, For we have sinned against the Lord.

15 О чаквахме мир, но никакво добро не дойде, време на изцеление - но, ето, смущение.

We waited for peace, but no good came; For a time of healing, but behold, terror!

16 П ръхтенето на конете му се чу от Дан; цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне; защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има по нея, града и онези, които живеят в него.

From Dan is heard the snorting of his horses; At the sound of the neighing of his stallions The whole land quakes; For they come and devour the land and its fullness, The city and its inhabitants.

17 З ащото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, които не могат да бъдат омаяни, а ще ви хапят, казва Господ.

“For behold, I am sending serpents against you, Adders, for which there is no charm, And they will bite you,” declares the Lord.

18 Д ано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дъно изнемощяло.

My sorrow is beyond healing, My heart is faint within me!

19 Е то гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

Behold, listen! The cry of the daughter of my people from a distant land: “Is the Lord not in Zion? Is her King not within her?” “Why have they provoked Me with their graven images, with foreign idols?”

20 П ремина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме.

“Harvest is past, summer is ended, And we are not saved.”

21 С ъкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми; помрачен съм; ужас ме обзе.

For the brokenness of the daughter of my people I am broken; I mourn, dismay has taken hold of me.

22 Н яма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми не се подобри?

Is there no balm in Gilead? Is there no physician there? Why then has not the health of the daughter of my people been restored?