1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, като казваха: Ако не се обрежете според Моисеевия обряд, не можете да се спасите.

Some men came down from Judea and began teaching the brethren, “Unless you are circumcised according to the custom of Moses, you cannot be saved.”

2 И така, като се получиха немалко противоречия и спорове между тях и Павел и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да отидат по този въпрос в Йерусалим при апостолите и презвитерите.

And when Paul and Barnabas had great dissension and debate with them, the brethren determined that Paul and Barnabas and some others of them should go up to Jerusalem to the apostles and elders concerning this issue.

3 И те, изпратени от църквата, минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщението на езичниците и доставяха голяма радост на всички братя.

Therefore, being sent on their way by the church, they were passing through both Phoenicia and Samaria, describing in detail the conversion of the Gentiles, and were bringing great joy to all the brethren.

4 А като стигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите и разказваха всичко, което беше извършил Бог чрез тях.

When they arrived at Jerusalem, they were received by the church and the apostles and the elders, and they reported all that God had done with them.

5 Н о някои от повярвалите сред фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Моисеевия закон. Апостолският събор в Йерусалим

But some of the sect of the Pharisees who had believed stood up, saying, “It is necessary to circumcise them and to direct them to observe the Law of Moses.”

6 Т огава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос.

The apostles and the elders came together to look into this matter.

7 И след много разисквания Петър стана и им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, така че езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

After there had been much debate, Peter stood up and said to them, “Brethren, you know that in the early days God made a choice among you, that by my mouth the Gentiles would hear the word of the gospel and believe.

8 И сърцеведецът Бог им засвидетелства Своята милост, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас;

And God, who knows the heart, testified to them giving them the Holy Spirit, just as He also did to us;

9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

and He made no distinction between us and them, cleansing their hearts by faith.

10 А ко е тъй, сега защо изпитвате Бога, за да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

Now therefore why do you put God to the test by placing upon the neck of the disciples a yoke which neither our fathers nor we have been able to bear?

11 Н о ние вярваме, че ще се спасим чрез благодатта на Господ Исус, също както и те.

But we believe that we are saved through the grace of the Lord Jesus, in the same way as they also are.”

12 Т огава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

All the people kept silent, and they were listening to Barnabas and Paul as they were relating what signs and wonders God had done through them among the Gentiles. James’s Judgment

13 И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене.

After they had stopped speaking, James answered, saying, “Brethren, listen to me.

14 С имон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име.

Simeon has related how God first concerned Himself about taking from among the Gentiles a people for His name.

15 Т ова е в съгласие и с думите на пророците, както е писано:

With this the words of the Prophets agree, just as it is written,

16 " След това ще се върна. И пак ще издигна падналата Давидова скиния, и ще съградя наново развалините ѝ, и ще я изправя;

‘ After these things I will return, And I will rebuild the tabernacle of David which has fallen, And I will rebuild its ruins, And I will restore it,

17 з а да потърсят Господа останалите от човеците и всичките народи, които се наричат с името Ми,

So that the rest of mankind may seek the Lord, And all the Gentiles who are called by My name,’

18 к азва Господ, Който прави това да е известно отвека."

Says the Lord, who makes these things known from long ago.

19 З атова аз съм на мнение да не отегчаваме тези от езичниците, които се обръщат към Бога,

Therefore it is my judgment that we do not trouble those who are turning to God from among the Gentiles,

20 а да им пишем да се въздържат от оскверняване чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв.

but that we write to them that they abstain from things contaminated by idols and from fornication and from what is strangled and from blood.

21 З ащото още от старо време по всички градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите. Решенията на събора

For Moses from ancient generations has in every city those who preach him, since he is read in the synagogues every Sabbath.”

22 Т огава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, изтъкнати между братята.

Then it seemed good to the apostles and the elders, with the whole church, to choose men from among them to send to Antioch with Paul and Barnabas—Judas called Barsabbas, and Silas, leading men among the brethren,

23 И им писаха по тях следното: От апостолите и по-старите братя поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

and they sent this letter by them, “ The apostles and the brethren who are elders, to the brethren in Antioch and Syria and Cilicia who are from the Gentiles, greetings.

24 П онеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви смутили с думите си и са разстроили душите ви като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, без да са приели заповед от нас,

“Since we have heard that some of our number to whom we gave no instruction have disturbed you with their words, unsettling your souls,

25 т о ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павел,

it seemed good to us, having become of one mind, to select men to send to you with our beloved Barnabas and Paul,

26 ч овеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

men who have risked their lives for the name of our Lord Jesus Christ.

27 И така, изпращаме Юда и Сила да ви съобщят и те устно същите неща.

“Therefore we have sent Judas and Silas, who themselves will also report the same things by word of mouth.

28 З ащото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща:

“For it seemed good to the Holy Spirit and to us to lay upon you no greater burden than these essentials:

29 д а се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!

that you abstain from things sacrificed to idols and from blood and from things strangled and from fornication; if you keep yourselves free from such things, you will do well. Farewell.”

30 И така, изпратените слязоха в Антиохия и като събраха всички вярващи, дадоха им посланието.

So when they were sent away, they went down to Antioch; and having gathered the congregation together, they delivered the letter.

31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението, което им даваше.

When they had read it, they rejoiced because of its encouragement.

32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.

Judas and Silas, also being prophets themselves, encouraged and strengthened the brethren with a lengthy message.

33 И след като престояха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили.

After they had spent time there, they were sent away from the brethren in peace to those who had sent them out.

34 Н о Сила намери за добре да остане още там.

'> But it seemed good to Silas to remain there.]

35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия и заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение. Начало на второто пришествие

But Paul and Barnabas stayed in Antioch, teaching and preaching with many others also, the word of the Lord. Second Missionary Journey

36 А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме как са братята.

After some days Paul said to Barnabas, “Let us return and visit the brethren in every city in which we proclaimed the word of the Lord, and see how they are.”

37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк;

Barnabas wanted to take John, called Mark, along with them also.

38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се беше отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото.

But Paul kept insisting that they should not take him along who had deserted them in Pamphylia and had not gone with them to the work.

39 И така, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър,

And there occurred such a sharp disagreement that they separated from one another, and Barnabas took Mark with him and sailed away to Cyprus.

40 а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.

But Paul chose Silas and left, being committed by the brethren to the grace of the Lord.

41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

And he was traveling through Syria and Cilicia, strengthening the churches.