1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, като казваха: Ако не се обрежете според Моисеевия обряд, не можете да се спасите.

And certain persons, having come down from Judaea, taught the brethren, If ye shall not have been circumcised according to the custom of Moses, ye cannot be saved.

2 И така, като се получиха немалко противоречия и спорове между тях и Павел и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да отидат по този въпрос в Йерусалим при апостолите и презвитерите.

A commotion therefore having taken place, and no small discussion on the part of Paul and Barnabas against them, they arranged that Paul and Barnabas, and certain others from amongst them, should go up to Jerusalem to the apostles and elders about this question.

3 И те, изпратени от църквата, минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщението на езичниците и доставяха голяма радост на всички братя.

They therefore, having been set on their way by the assembly, passed through Phoenicia and Samaria, relating the conversion of the nations. And they caused great joy to all the brethren.

4 А като стигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите и разказваха всичко, което беше извършил Бог чрез тях.

And being arrived at Jerusalem, they were received by the assembly, and the apostles, and the elders, and related all that God had wrought with them.

5 Н о някои от повярвалите сред фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Моисеевия закон. Апостолският събор в Йерусалим

And some of those who were of the sect of the Pharisees, who believed, rose up from among, saying that they ought to circumcise them and enjoin them to keep the law of Moses.

6 Т огава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос.

And the apostles and the elders were gathered together to see about this matter.

7 И след много разисквания Петър стана и им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, така че езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

And much discussion having taken place, Peter, standing up, said to them, Brethren, ye know that from the earliest days God amongst you chose that the nations by my mouth should hear the word of the glad tidings and believe.

8 И сърцеведецът Бог им засвидетелства Своята милост, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас;

And the heart-knowing God bore them witness, giving the Holy Spirit as to us also,

9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

and put no difference between us and them, having purified their hearts by faith.

10 А ко е тъй, сега защо изпитвате Бога, за да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

Now therefore why tempt ye God, by putting a yoke upon the neck of the disciples, which neither our fathers nor we have been able to bear?

11 Н о ние вярваме, че ще се спасим чрез благодатта на Господ Исус, също както и те.

But we believe that we shall be saved by the grace of the Lord Jesus, in the same manner as they also.

12 Т огава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

And all the multitude kept silence and listened to Barnabas and Paul relating all the signs and wonders which God had wrought among the nations by them.

13 И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене.

And after they had held their peace, James answered, saying, Brethren, listen to me:

14 С имон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име.

Simon has related how God first visited to take out of nations a people for his name.

15 Т ова е в съгласие и с думите на пророците, както е писано:

And with this agree the words of the prophets; as it is written:

16 " След това ще се върна. И пак ще издигна падналата Давидова скиния, и ще съградя наново развалините ѝ, и ще я изправя;

After these things I will return, and will rebuild the tabernacle of David which is fallen, and will rebuild its ruins, and will set it up,

17 з а да потърсят Господа останалите от човеците и всичките народи, които се наричат с името Ми,

so that the residue of men may seek out the Lord, and all the nations on whom my name is invoked, saith Lord, who does these things

18 к азва Господ, Който прави това да е известно отвека."

known from eternity.

19 З атова аз съм на мнение да не отегчаваме тези от езичниците, които се обръщат към Бога,

Wherefore I judge, not to trouble those who from the nations turn to God;

20 а да им пишем да се въздържат от оскверняване чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв.

but to write to them to abstain from pollutions of idols, and from fornication, and from what is strangled, and from blood.

21 З ащото още от старо време по всички градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите. Решенията на събора

For Moses, from generations of old, has in every city those who preach him, being read in the synagogues every sabbath.

22 Т огава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, изтъкнати между братята.

Then it seemed good to the apostles and to the elders, with the whole assembly, to send chosen men from among them with Paul and Barnabas to Antioch, Judas called Barsabas and Silas, leading men among the brethren,

23 И им писаха по тях следното: От апостолите и по-старите братя поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

having by their hand written: The apostles, and the elders, and the brethren, to the brethren who are from among nations at Antioch, and Syria and Cilicia, greeting:

24 П онеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви смутили с думите си и са разстроили душите ви като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, без да са приели заповед от нас,

Inasmuch as we have heard that some who went out from amongst us have troubled you by words, upsetting your souls,; to whom we gave no commandment;

25 т о ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павел,

it seemed good to us, having arrived at a common judgment, to send chosen men to you with our beloved Barnabas and Paul,

26 ч овеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

men who have given up their lives for the name of our Lord Jesus Christ.

27 И така, изпращаме Юда и Сила да ви съобщят и те устно същите неща.

We have therefore sent Judas and Silas, who themselves also will tell you by word the same things.

28 З ащото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща:

For it has seemed good to the Holy Spirit and to us to lay upon you no greater burden than these necessary things:

29 д а се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!

to abstain from things sacrificed to idols, and from blood, and from what is strangled, and from fornication; keeping yourselves from which ye will do well. Farewell.

30 И така, изпратените слязоха в Антиохия и като събраха всички вярващи, дадоха им посланието.

They therefore, being let go, came to Antioch, and having gathered the multitude delivered to the epistle.

31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението, което им даваше.

And having read it, they rejoiced at the consolation.

32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.

And Judas and Silas, being themselves also prophets, exhorted the brethren with much discourse, and strengthened them.

33 И след като престояха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили.

And having passed some time, they were let go in peace from the brethren to those who sent them.

34 Н о Сила намери за добре да остане още там.

Notwithstanding it pleased Silas to abide there still.

35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия и заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение. Начало на второто пришествие

And Paul and Barnabas stayed in Antioch, teaching and announcing the glad tidings, with many others also, of the word of the Lord.

36 А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме как са братята.

But after certain days Paul said to Barnabas, Let us return now and visit the brethren in every city where we have announced the word of the Lord, how they are getting on.

37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк;

And Barnabas proposed to take with John also, called Mark;

38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се беше отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото.

but Paul thought it not well to take with them him who had abandoned them, from Pamphylia, and had not gone with them to the work.

39 И така, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър,

There arose therefore very warm feeling, so that they separated from one another; and Barnabas taking Mark sailed away to Cyprus;

40 а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.

but Paul having chosen Silas went forth, committed by the brethren to the grace of God.

41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

And he passed through Syria and Cilicia, confirming the assemblies.