1 К ой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му и коравината на лицето му се променя.

Who is as the wise? and who knoweth the explanation of things? A man's wisdom maketh his face to shine, and the boldness of his face is changed.

2 А з те съветвам да пазиш царската заповед, а най-вече заради клетвата пред Бога.

I, Keep the king's commandment, and on account of the oath of God.

3 Н е бързай да излезеш от присъствието му; не постоянствай в лоша работа, защото той върши всичко каквото иска,

Be not hasty to go out of his sight; persist not in an evil thing: for he doeth whatever pleaseth him,

4 т ъй като думата на царя има власт и кой ще му каже: Какво правиш?

because the word of a king is power; and who may say unto him, What doest thou?

5 К ойто пази заповедта, няма да види нещо зло; и сърцето на мъдрия познава, че има и време, и осъждане за непокорството.

Whoso keepeth the commandment shall know no evil thing; and a wise man's heart knoweth time and manner.

6 П онеже за всяко нещо има време и отсъждане; защото човекът е твърде окаян,

For to every purpose there is time and manner. For the misery of man is great upon him;

7 п онеже не знае какво има да стане; защото кой може да му каже как ще бъде?

for he knoweth not that which shall be; for who can tell him how it shall be?

8 Н яма човек, който да има власт над духа, за да задържи духа, нито да има власт над деня на смъртта; и в тази война няма уволнение, нито нечестието ще избави онези, които са предадени на него.

There is no man who hath control over the spirit to retain the spirit; and no one hath control over the day of death; and there is no discharge in that war, neither shall wickedness deliver those that are given to it.

9 В сичко това видях, като занимах сърцето си с всяко дело, което става под слънцето, че има време, когато човек властва над човека за негова вреда.

All this have I seen, and applied my heart unto every work that is done under the sun: there is a time when man ruleth man to his hurt.

10 П ри това видях нечестивите погребани, които бяха идвали и отивали от святото място; и те бяха забравени в града, където бяха постъпили така. И това е суета.

And I have also seen the wicked buried and going away; and such as had acted rightly went from holy place, and were forgotten in the city. This also is vanity.

11 П онеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло.

Because sentence against an evil work is not executed speedily, therefore the heart of the children of men is fully set in them to do evil.

12 А ко и грешникът да върши зло сто пъти и да дългоденства, пак аз зная това, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

Though a sinner do evil a hundred times, and prolong his, yet I know that it shall be well with them that fear God, because they fear before him;

13 а на нечестивия няма да бъде добре, нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, защото той не се бои от Бога.

but it shall not be well with the wicked, neither shall he prolong days as a shadow, because he feareth not before God.

14 И ма една суета, която става на земята: че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.

There is a vanity which is done upon the earth; that there are righteous unto whom it happeneth according to the work of the wicked; and there are wicked to whom it happeneth according to the work of the righteous. I said that this also is vanity.

15 З атова аз похвалих веселбата, защото за човека няма по-добро под слънцето освен да яде, да пие и да се весели, и това да му остава от труда му през всички дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

And I commended mirth, because there is nothing better for man under the sun than to eat, and to drink, and to be merry; for that shall abide with him of his labour the days of his life, which God hath given him under the sun.

16 К огато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя труда, който ставаше по земята, как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем,

When I applied my heart to know wisdom, and to see the business that is done upon the earth (for also there is that neither day nor night seeth sleep with his eyes),

17 т огава видях цялото Божие дело, че човек не може да издири делото, което става под слънцето; понеже колкото и да се труди човек да го търси, пак няма да го намери; а дори ако и мъдрият реши да го познае, няма да може да го намери.

then I saw that all the work of God, that man cannot find out the work that is done under the sun: because however man may labour to seek out, yet doth he not find; and even, if a wise think to know, he shall not be able to find out.