1 ( По слав. 78.) Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, оскверниха святия Твой храм, обърнаха Йерусалим на развалини,

O God, the nations are come into thine inheritance: thy holy temple have they defiled; they have laid Jerusalem in heaps.

2 м ъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, телата на светиите Ти - на земните зверове,

The dead bodies of thy servants have they given to be meat unto the fowl of the heavens, the flesh of thy saints unto the beasts of the earth:

3 п роляха кръвта им като вода около Йерусалим; и нямаше кой да ги погребва.

Their blood have they shed like water round about Jerusalem, and there was none to bury.

4 С танахме за укор пред съседите си, за присмех и поругание пред околните си.

We are become a reproach to our neighbours, a mockery and a derision to them that are round about us.

5 Д окога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?

How long, O Jehovah? wilt thou be angry for ever? Shall thy jealousy burn like fire?

6 И злей гнева Си на народите, които не Те познават, и на царствата, които не призовават името Ти;

Pour out thy fury upon the nations that have not known thee, and upon the kingdoms that call not upon thy name:

7 з ащото изпоядоха Яков и пасбищата му запустяха.

For they have devoured Jacob, and laid waste his habitation.

8 Н е си спомняй против нас беззаконията на прадедите ни. Дано ни изпреварят скоро Твоите благи милости, защото станахме много окаяни.

Remember not against us the iniquities of forefathers; let thy tender mercies speedily come to meet us: for we are brought very low.

9 П омогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име; избави ни и очисти греховете ни заради името Си.

Help us, O God of our salvation, because of the glory of thy name; and deliver us, and forgive our sins, for thy name's sake.

10 З ащо да кажат народите: Къде е техният Бог? Нека се знае пред очите ни, между народите, възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.

Wherefore should the nations say, Where is their God? Let the avenging of the blood of thy servants that is shed be known among the nations in our sight.

11 Н ека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; според великата Твоя сила опази осъдените на смърт;

Let the groaning of the prisoner come before thee; according to the greatness of thine arm, preserve those that are appointed to die;

12 и върни седмократно в пазвата на съседите ни укора, с който укориха Тебе, Господи.

And render unto our neighbours, sevenfold into their bosom, their reproach, wherewith they have reproached thee, O Lord.

13 Т ака ние, Твоят народ и овцете на пасбището Ти, ще те славословим довека, от род в род ще разгласяваме Твоята хвала.

And we, thy people and the sheep of thy pasture, will give thanks unto thee for ever; we will shew forth thy praise from generation to generation.