1 Е дна събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.

And it came to pass, as he went into the house of one of the rulers, of the Pharisees, to eat bread on sabbath, that they were watching him.

2 И , ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.

And behold, there was a certain dropsical before him.

3 И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не?

And Jesus answering spoke unto the doctors of the law and Pharisees, saying, Is it lawful to heal on the sabbath?

4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.

But they were silent. And taking him he healed him and let him go.

5 И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден?

And answering he said to them, Of which of you shall an ass or ox fall into a well, that he does not straightway pull him up on the sabbath day?

6 И не можаха да отговорят на това. За гостите и домакините

And they were not able to answer him to these things.

7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:

And he spoke a parable to those that were invited, remarking how they chose out the first places, saying to them,

8 К огато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб

When thou art invited by any one to a wedding, do not lay thyself down in the first place at table, lest perhaps a more honourable than thou be invited by him,

9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.

and he who invited thee and him come and say to thee, Give place to this, and then thou begin with shame to take the last place.

10 Н о когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.

But when thou hast been invited, go and put thyself down in the last place, that when he who has invited thee comes, he may say to thee, Friend, go up higher: then shalt thou have honour before all that are lying at table with thee;

11 З ащото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

for every one that exalts himself shall be abased, and he that abases himself shall be exalted.

12 К аза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.

And he said also to him that had invited him, When thou makest a dinner or a supper, call not thy friends, nor thy brethren, nor thy kinsfolk, nor rich neighbours, lest it may be they also should invite thee in return, and a recompense be made thee.

13 А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;

But when thou makest a feast, call poor, crippled, lame, blind:

14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните. Притча за поканените на голямата вечеря

and thou shalt be blessed; for they have not to recompense thee; for it shall be recompensed thee in the resurrection of the just.

15 И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

And one of those that were lying at table with, hearing these things, said to him, Blessed he who shall eat bread in the kingdom of God.

16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

And he said to him, A certain man made a great supper and invited many.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.

And he sent his bondman at the hour of supper to say to those who were invited, Come, for already all things are ready.

18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

And all began, without exception, to excuse themselves. The first said to him, I have bought land, and I must go out and see it; I pray thee hold me for excused.

19 Д руг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.

And another said, I have bought five yoke of oxen, and I go to prove them; I pray thee hold me for excused.

20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.

And another said, I have married a wife, and on this account I cannot come.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

And the bondman came up and brought back word of these things to his lord. Then the master of the house, in anger, said to his bondman, Go out quickly into the streets and lanes of the city, and bring here the poor and crippled and lame and blind.

22 С лугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.

And the bondman said, Sir, it is done as thou hast commanded, and there is still room.

23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

And the lord said to the bondman, Go out into the ways and fences and compel to come in, that my house may be filled;

24 з ащото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Изисквания към учениците

for I say to you, that not one of those men who were invited shall taste of my supper.

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:

And great crowds went with him; and, turning round, he said to them,

26 А ко дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

If any man come to me, and shall not hate his own father and mother, and wife, and children, and brothers, and sisters, yea, and his own life too, he cannot be my disciple;

27 К ойто не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

and whoever does not carry his cross and come after me cannot be my disciple.

28 З ащото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?

For which of you, desirous of building a tower, does not first sit down and count the cost, if he have what to complete it;

29 Д а не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

in order that, having laid the foundation of it, and not being able to finish it, all who see it do not begin to mock at him,

30 Т ози човек почна да гради, но не можа да довърши.

saying, This man began to build and was not able to finish?

31 И ли кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди ?

Or what king, going on his way to engage in war with another king, does not, sitting down first, take counsel whether he is able with ten thousand to meet him coming against him with twenty thousand?

32 И наче, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

and if not, while he is yet far off, having sent an embassy, he asks for terms of peace.

33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

Thus then every one of you who forsakes not all that is his own cannot be my disciple.

34 Н аистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Salt good, but if the salt also has become savourless, wherewith shall it be seasoned?

35 Т я не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.

It is proper neither for land nor for dung; it is cast out. He that hath ears to hear, let him hear.