1 З ащото всичко това вложих в сърцето си, да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е неизвестно пред тях.

For all this I laid to my heart and to investigate all this, that the righteous, and the wise, and their works, are in the hand of God; man knoweth neither love nor hatred: all is before them.

2 В сичко постига всичките еднакво: една е участта на праведния и на нечестивия, на добрия и на злия, на чистия и на нечистия, на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва; както е добрият, така е и грешният, и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне.

All things alike to all: one event to the righteous and to the wicked, to the good, and to the clean, and to the unclean, to him that sacrificeth and to him that sacrificeth not: as is the good, so is the sinner; he that sweareth, as he that feareth an oath.

3 Т ова е злото между всичко, което става под слънцето. Че една е участта на всичките и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите.

This is an evil among all that is done under the sun, that one thing befalleth all: yea, also the heart of the children of men is full of evil, and madness is in their heart while they live; and after that, to the dead.

4 З ащото за онзи, който общува с всички живи, има надежда; понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

For to him that is joined to all the living there is hope; for a living dog is better than a dead lion.

5 З ащото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен;

For the living know that they shall die; but the dead know not anything, neither have they any more a reward, for the memory of them is forgotten.

6 с ъщо и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.

Their love also, and their hatred, and their envy is already perished; neither have they any more for ever a portion in all that is done under the sun.

7 И ди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение към делата ти.

Go, eat thy bread with joy, and drink thy wine with a merry heart; for God hath already accepted thy works.

8 Д рехите ти нека бъдат винаги бели. И миро да не липсва от главата ти.

Let thy garments be always white, and let not thy head lack oil.

9 Р адвай се на живота с жената, която си възлюбил, през всички дни на суетния си живот, които са ти дадени под слънцето - през всички дни на твоята суета; защото това е делът ти в живота и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.

Enjoy life with the wife whom thou lovest all the days of the life of thy vanity, which he hath given thee under the sun, all the days of thy vanity; for that is thy portion in life, and in thy labour wherein thou art labouring under the sun.

10 В сичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш.

Whatever thy hand findeth to do, do with thy might; for there is no work, nor device, nor knowledge, nor wisdom, in Sheol, whither thou goest.

11 О бърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; а на всички тях се случва според времето и случая.

I returned, and saw under the sun, that the race is not to the swift, nor the battle to the strong, neither yet bread to the wise, nor yet riches to the intelligent, nor yet favour to men of knowledge; but time and chance happeneth to them all.

12 З ащото и човек не знае времето си; както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките синове в лошо време, когато то внезапно ги връхлети.

For man also knoweth not his time: as the fishes that are taken in an evil net, and as the birds that are taken with the snare, like them are the children of men snared in an evil time, when it falleth suddenly upon them.

13 И това видях като мъдрост под слънцето (и тя ми се видя голяма):

This also have I seen as wisdom under the sun, and it was great unto me.

14 И маше малък град и малко мъже в него; и дойде против него велик цар и го обсади, и издигна против него големи могили.

There was a little city, and few men within it; and there came a great king against it, and encompassed it, and built great bulwarks against it:

15 Н о в него се намери сиромах и мъдър човек и той с мъдростта си избави града, но никой не си спомни за онзи беден човек.

and there was found in it a poor wise man, who by his wisdom delivered the city; but no man remembered that poor man.

16 Т огава казах: Мъдростта струва повече от силата; а при все това мъдростта на бедния е презряна и думите му не се слушат.

Then said I, Wisdom is better than strength; but the poor man's wisdom is despised, and his words are not heard.

17 Д умите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат повече от вика на онзи, който властва между безумните.

The words of the wise are heard in quiet more than the cry of him that ruleth among fools.

18 М ъдростта струва повече от военните оръжия; а един грешник разваля много добри неща.

Wisdom is better than weapons of war; but one sinner destroyeth much good.