1 И тези са Соломонови притчи, които събраха хората на Юдейския цар Езекия:

These are also proverbs of Solomon, which the men of Hezekiah king of Judah transcribed.

2 С лава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите.

It is the glory of God to conceal a thing; but the glory of kings is to search out a thing.

3 В исочината на небето и дълбочината на земята, и сърцата на царете са неизследими.

The heavens for height, and the earth for depth, and the heart of kings is unsearchable.

4 О тмахни нечистото от среброто и ще излезе съд за златаря.

Take away the dross from the silver, and there cometh forth a vessel for the refiner:

5 О тмахни нечестивите от царя и престолът му ще се утвърди в правда.

take away the wicked from before the king, and his throne shall be established in righteousness.

6 Н е се надигай пред царя и не стой на мястото на големците,

Put not thyself forward in the presence of the king, and stand not in the place of the great;

7 з ащото по-добре е да ти кажат: Мини тук, по-горе, отколкото да те сложат по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

for better it is that it be said unto thee, Come up hither, than that thou shouldest be put lower in the presence of the prince whom thine eyes see.

8 Н е бързай да излезеш, за да се караш, да не би най-сетне да не знаеш какво правиш, когато те засрами противникът ти.

Go not forth hastily to strive, lest what to do in the end thereof, when thy neighbour hath put thee to shame.

9 Р азисквай делото си с противника си сам, но не разкривай чужди тайни,

Debate thy cause with thy neighbour, but reveal not the secret of another;

10 д а не би да те укори онзи, който те слуша, и твоето безчестие да остане незаличимо.

lest he that heareth disgrace thee, and thine evil report turn not away.

11 Д ума, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове.

apples of gold in pictures of silver, is a word spoken in season.

12 К акто е обица и украшение от чисто злато за човек, така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

An ear-ring of gold, and an ornament of fine gold, is a wise reprover upon an attentive ear.

13 К акто е ледената прохлада в жътвено време, така е верният посланик на тези, които го изпращат, защото освежава душата на господаря си.

As the cold of snow in the time of harvest, is a faithful messenger to them that send him: for he refresheth the soul of his masters.

14 К ойто лъжливо се хвали за подаръци, които дава, прилича на облаци от вятър без дъжд. Правила за живот и отношението към врага

Clouds and wind without rain, is a man that boasteth himself of a false gift.

15 Ч рез въздържаност се склонява управител и мек език троши кости.

By long forbearing is a ruler persuaded, and a soft tongue breaketh the bone.

16 Н америш ли мед, яж само колкото ти е нужно, да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

Hast thou found honey? Eat so much as is sufficient for thee, lest thou be surfeited therewith, and vomit it.

17 Р ядко слагай крака си в къщата на съседа си, да не би да му досадиш и той да те намрази.

Let thy foot be seldom in thy neighbour's house; lest he be weary of thee and hate thee.

18 Ч овек, който лъжесвидетелства против ближния си, е като чук, меч и остра стрела.

A maul, and a sword, and a sharp arrow, is a man that beareth false witness against his neighbour.

19 Д оверие към неверен човек, в усилно време, е като счупен зъб и изкълчен крак.

A broken tooth, and a tottering foot, is confidence in an unfaithful in the day of trouble.

20 К акто е този, който съблича дрехата си в студено време, и както оцет на рана, така е и онзи, който пее песни на оскърбено сърце.

he that taketh off a garment in cold weather, vinegar upon nitre, so is he that singeth songs to a sad heart.

21 А ко е гладен врагът ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, утоли жаждата му с вода.

If thine enemy be hungry, give him bread to eat; and if he be thirsty, give him water to drink:

22 З ащото така ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възнагради.

for thou shalt heap coals of fire upon his head, and Jehovah shall reward thee.

23 К акто северният вятър причинява дъжд, така и тайно одумващият език - разгневено лице.

The north wind bringeth forth rain, and the angry countenance a backbiting tongue.

24 П о-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, отколкото в широка къща със свадлива жена.

It is better to dwell in a corner of the housetop, than with a contentious woman, and a house in common.

25 К акто е студената вода за жадна душа, така е добрата вест от далечна земя.

cold waters to a thirsty soul, so is good news from a far country.

26 П раведният, който отстъпва пред нечестивия, е като мътен извор и развален източник.

A troubled fountain, and a defiled well, is a righteous that giveth way before the wicked.

27 Н е е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.

It is not good to eat much honey; and to search into weighty matters is a weight.

28 К ойто не владее духа си, е като съборен град без стени.

He that hath no rule over his own spirit is a city broken down, without walls.