1 ( По слав. 48.) За първия певец, псалом за Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; внимавайте, всички жители на вселената,

Hear this, all ye peoples; give ear, all inhabitants of the world:

2 и нископоставени, и високопоставени, богати и бедни заедно.

Both men of low and men of high degree, rich and poor alike.

3 У стата ми ще говорят мъдрост и размислите на сърцето ми ще бъдат за разумни неща;

My mouth shall speak wisdom, and the meditation of my heart shall be of understanding:

4 щ е наведа към притча ухото си, ще изложа на арфа гатанката си.

I will incline mine ear to a parable, I will open my riddle upon the harp.

5 З ащо да се боя във време на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието до петите?

Wherefore should I fear in the days of adversity, the iniquity of my supplanters encompasseth me?—

6 О т онези, които уповават на имота си и се хвалят с голямото си богатство,

They depend upon their wealth, and boast themselves in the abundance of their riches. …

7 н ито един не може никак да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него.

None can by any means redeem his brother, nor give to God a ransom for him,

8 ( Защото толкова скъп е откупът на душата им, че всеки трябва да се оставя от това завинаги),

(For the redemption of their soul is costly, and must be given up for ever,)

9 з а да живее вечно и да не види изтление.

That he should still live perpetually, not see corruption.

10 З ащото гледа, че мъдрите умират и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, и оставят богатството си на други.

For he seeth that wise men die; all alike, the fool and the brutish perish, and they leave their wealth to others.

11 Т айната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно и жилищата им от род в род; наричат земите си със своите имена.

Their inward thought is, that their houses are for ever, their dwelling-places from generation to generation: they call the lands after their own names.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; прилича на животните, които загиват.

Nevertheless, man being in honour abideth not: he is like the beasts that perish.

13 Т ова е пътят на безумните; но пак идващите след тях хора одобряват думите им. (Села.)

This their way is their folly, yet they that come after them delight in their sayings. Selah.

14 О пределени са като овце за преизподнята; смъртта ще им бъде овчар; и праведните ще ги обладаят призори; и красотата им ще повехне, като преизподнята остава жилище на всеки един от тях.

Like sheep are they laid in Sheol: Death feedeth on them; and the upright shall have dominion over them in the morning; and their comeliness shall be for Sheol to consume, that there be no habitation for them.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята, защото ще ме приеме. (Села.)

But God will redeem my soul from the power of Sheol: for he will receive me. Selah.

16 Н е бой се, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му;

Be not afraid when a man becometh rich, when the glory of his house is increased:

17 з ащото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, нито ще мине славата му на друг след него.

For when he dieth, he shall carry nothing away; his glory shall not descend after him.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе и хората да го хвалят, когато прави добро на себе си,

Though he blessed his soul in his lifetime,—and men will praise thee when thou doest well to thyself,—

19 п ак ще отиде при рода на бащите си, които никога няма да видят светлина.

It shall go to the generation of his fathers: they shall never see light.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, прилича на животните, които загиват.

Man that is in honour, and understandeth not, is like the beasts that perish.