1 ( По слав. 48.) За първия певец, псалом за Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; внимавайте, всички жители на вселената,

(По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

2 и нископоставени, и високопоставени, богати и бедни заедно.

И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

3 У стата ми ще говорят мъдрост и размислите на сърцето ми ще бъдат за разумни неща;

Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

4 щ е наведа към притча ухото си, ще изложа на арфа гатанката си.

Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

5 З ащо да се боя във време на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието до петите?

Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6 О т онези, които уповават на имота си и се хвалят с голямото си богатство,

От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

7 н ито един не може никак да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него.

Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

8 ( Защото толкова скъп е откупът на душата им, че всеки трябва да се оставя от това завинаги),

(Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

9 з а да живее вечно и да не види изтление.

Та да живее вечно И да не види изтление.

10 З ащото гледа, че мъдрите умират и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, и оставят богатството си на други.

Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

11 Т айната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно и жилищата им от род в род; наричат земите си със своите имена.

Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; прилича на животните, които загиват.

Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

13 Т ова е пътят на безумните; но пак идващите след тях хора одобряват думите им. (Села.)

Това е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

14 О пределени са като овце за преизподнята; смъртта ще им бъде овчар; и праведните ще ги обладаят призори; и красотата им ще повехне, като преизподнята остава жилище на всеки един от тях.

Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята, защото ще ме приеме. (Села.)

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

16 Н е бой се, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му;

Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

17 з ащото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, нито ще мине славата му на друг след него.

Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

18 А ко и да е облажавал душата си приживе и хората да го хвалят, когато прави добро на себе си,

Ако и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

19 п ак ще отиде при рода на бащите си, които никога няма да видят светлина.

Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, прилича на животните, които загиват.

Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.