1 С лед като измина дълго време, в третата година Господнето слово дойде към Илия и му каза: Иди, представи се на Ахаав; и ще дам дъжд на земята.

А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.

2 И така, Илия отиде при Ахаав. А в Самария гладът беше тежък.

Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.

3 А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдий. (А Авдий се боеше много от Господа;

А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

4 з ащото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдий беше взел сто пророка и ги беше скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и ги беше хранил с хляб и вода.)

защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

5 И Ахаав беше казал на Авдий: Обиколи земята, иди към всички водни извори и потоци дано намерим трева, за да запазим живота на конете и мулетата и да не се лишим от животните.

И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята <и иди> към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.

6 И така, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път и Авдий беше отишъл сам по друг път.

И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.

7 Д окато Авдий пътуваше по пътя, Илия го срещна. И Авдий го позна, падна по лице и каза: Ти ли си, господарю мой, Илия?

И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

8 А той отговори: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Видях Илия.

А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

9 А Авдий запита: В какво съм съгрешил, че искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаав, за да ме убие?

А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?

10 З аклевам се в живота на Господа, твоя Бог, че няма народ или царство, където господарят ми да не е пращал хора да те търсят. И когато кажеха: Няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили там.

<Заклевам ти се в> живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го <тук>, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.

11 А сега ти ми казваш: Иди, кажи на господаря си: Видях Илия.

А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

12 Щ ом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе там, където аз не зная. И когато отида да известя на Ахаав, че си тук, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, <че си тук>, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

13 Н е е ли известно на господаря ми какво направих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и ги храних с хляб и вода?

Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?

14 А сега ти ми казваш: Иди, кажи на господаря си: Видях Илия; и той ще ме убие!

А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

15 Н о Илия отвърна: Заклевам се в живота на Господа на Силите, на Когото служа: Днес ще се явя на Ахаав.

Но Илия рече: <Заклевам ти се в> живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

16 И така, Авдий отиде да посрещне Ахаав и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

17 А като видя Илия, Ахаав му каза: Ти ли си, смутителю на Израел?

А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

18 А той отговори: Не аз смущавам Израел, а ти и твоят бащин дом. Защото вие изоставихте Господните заповеди и ти последва ваалимите.

А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

19 С ега пратѝ вестоносци и съберѝ при мене целия Израел на планината Кармил и четиристотин и петдесетте Ваалови пророци, и четиристотинте пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

20 И така, Ахаав изпрати вест до всички израелтяни и събра пророците на планината Кармил.

И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.

21 Т огава Илия пристъпи към целия народ и се провикна: Докога ще се колебаете между две мнения? Ако Йехова е Бог, следвайте Го! Но ако Ваал е бог, следвайте него! А народът не му отговори нито дума.

Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

22 Т огава Илия каза на народа: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

23 Т е нека ни дадат две телета. Нека изберат едното теле за себе си, нека го разсекат и го сложат на дървата, но огън да не слагат отдолу. И аз ще приготвя другото теле и ще го сложа на дървата, но огън няма да сложа отдолу.

Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

24 Т огава вие призовете името на вашия бог и аз ще призова името на Господа. И онзи бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И целият народ отговори: Добро е, каквото си предложил.

Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

25 И така, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си едното теле и го пригответе първо вие, защото сте мнозина. И призовете името на бога си, обаче не слагайте огън отдолу.

И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

26 И те взеха телето, което им беше дадено, приготвиха го и призоваваха името на Ваал от сутринта чак до обяд, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да им отговори. И те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

27 А около обяд Илия им се присмиваше: Викайте по-силно, защото е бог! Той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или може би спи и трябва да се събуди.

А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.

28 И те викаха силно и се порязваха според обичая си с мечове и ножове, докато от тях бликна кръв.

И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

29 С лед като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос. Но нямаше глас, нито кой да отговори, нито кой да им обърне внимание.

И като мина пладне, те пророкуваха до часа на <вечерния> принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

30 Т огава Илия каза на целия народ: Приближете се до мен. И целият народ се приближи до него. А той поправи Господния жертвеник, който беше съборен.

Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

31 И лия взе дванадесет камъка според числото на племената на синовете на Яков, към когото беше дошло Господнето слово, и каза: Израел ще бъде името ти.

защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

32 С камъните той издигна жертвеник в Господнето име. И около жертвеника направи изкоп, достатъчно голям да побира две сати семе.

И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

33 И като нареди дърва, насече телето на късове и го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода и ги излейте върху всеизгарянето и дървата.

И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

34 П осле каза: Повторете. И повториха изливането. Каза още: Залейте и трети път! И те за трети път заляха.

И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

35 И водата обикаляше около жертвеника, също и изкопът се напълни с вода.

И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

36 А в часа на вечерния принос пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израелев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израел и аз - Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тези неща.

А в часа на <вечерния> принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

37 П ослушай ме, Господи, послушай ме, за да познае този народ, че Ти, Господи, си Бог и че Ти си възвърнал сърцата им назад.

Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

38 Т огава огън от Господа падна, изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която беше в изкопа.

Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

39 И целият народ, когато видяха това, паднаха по лицата си и казаха: Йехова, Той е Бог; Йехова, Той е Бог.

И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

40 А Илия им нареди: Хванете Вааловите пророци. Не оставяйте нито един от тях да избяга. И ги хванаха. Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

41 Т огава Илия каза на Ахаав: Качи се, яж и пий, защото се чува звук на изобилен дъжд.

Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото <се чува> глас на изобилен дъжд.

42 И така, Ахаав отиде да яде и да пие, а Илия се изкачи на връх Кармил и като се наведе до земята, сложи лицето си между коленете си

И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,

43 и каза на слугата си: Иди сега, погледни към морето. И слугата отиде, погледна и каза: Не виждам нищо. А Илия каза: Иди пак, и така седем пъти.

и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. <А Илия> рече: Иди пак, до седем пъти.

44 Н а седмия път слугата отговори: Виждам малък облак, колкото човешка длан, да се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, съобщи на Ахаав: Впрегни колесницата си и слез, за да не те спре дъждът.

И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава <Илия> каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни <колесницата си> та слез, за да те не спре дъждът.

45 А междувременно небето се помрачи от облаци, задуха вятър и заваля силен дъжд. И Ахаав, като се возеше на колесницата си, отиде в Езраел.

А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

46 И Господнята ръка беше върху Илия - той стегна кръста си и се затича пред Ахаав до входа на Езраел.

И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.