1 ( По слав. 48.) За първия певец, псалом за Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; внимавайте, всички жители на вселената,

Hear this, all you peoples; give ear, all you inhabitants of the world,

2 и нископоставени, и високопоставени, богати и бедни заедно.

Both low and high, rich and poor together:

3 У стата ми ще говорят мъдрост и размислите на сърцето ми ще бъдат за разумни неща;

My mouth shall speak wisdom; and the meditation of my heart shall be understanding.

4 щ е наведа към притча ухото си, ще изложа на арфа гатанката си.

I will submit and consent to a parable or proverb; to the music of a lyre I will unfold my riddle (my problem).

5 З ащо да се боя във време на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието до петите?

Why should I fear in the days of evil, when the iniquity of those who would supplant me surrounds me on every side,

6 О т онези, които уповават на имота си и се хвалят с голямото си богатство,

Even of those who trust in and lean on their wealth and boast of the abundance of their riches?

7 н ито един не може никак да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него.

None of them can by any means redeem his brother, nor give to God a ransom for him—

8 ( Защото толкова скъп е откупът на душата им, че всеки трябва да се оставя от това завинаги),

For the ransom of a life is too costly, and can never suffice—

9 з а да живее вечно и да не види изтление.

So that he should live on forever and never see the pit (the grave) and corruption.

10 З ащото гледа, че мъдрите умират и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, и оставят богатството си на други.

For he sees that even wise men die; the fool and the stupid alike perish and leave their wealth to others.

11 Т айната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно и жилищата им от род в род; наричат земите си със своите имена.

Their inward thought is that their houses will continue forever, and their dwelling places to all generations; they call their lands their own and after their own names.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; прилича на животните, които загиват.

But man, with all his honor and pomp, does not remain; he is like the beasts that perish.

13 Т ова е пътят на безумните; но пак идващите след тях хора одобряват думите им. (Села.)

This is the fate of those who are foolishly confident, yet after them men approve their sayings. Selah!

14 О пределени са като овце за преизподнята; смъртта ще им бъде овчар; и праведните ще ги обладаят призори; и красотата им ще повехне, като преизподнята остава жилище на всеки един от тях.

Like sheep they are appointed for Sheol (the place of the dead); death shall be their shepherd. And the upright shall have dominion over them in the morning; and their form and beauty shall be consumed, for Sheol shall be their dwelling.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята, защото ще ме приеме. (Села.)

But God will redeem me from the power of Sheol (the place of the dead); for He will receive me. Selah!

16 Н е бой се, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му;

Be not afraid when one is made rich, when the wealth and glory of his house are increased;

17 з ащото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, нито ще мине славата му на друг след него.

For when he dies he will carry nothing away; his glory will not descend after him.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе и хората да го хвалят, когато прави добро на себе си,

Though while he lives he counts himself happy and prosperous, and though a man gets praise when he does well,

19 п ак ще отиде при рода на бащите си, които никога няма да видят светлина.

He will go to the generation of his fathers, who will nevermore see the light.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, прилича на животните, които загиват.

A man who is held in honor and understands not is like the beasts that perish.