1 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби.

Now the wife of a son of the prophets cried to Elisha, Your servant my husband is dead, and you know that your servant feared the Lord. But the creditor has come to take my two sons to be his slaves.

2 Е лисей я попита: Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя отговори: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с дървено масло.

Elisha said to her, What shall I do for you? Tell me, what have you in the house? She said, Your handmaid has nothing in the house except a jar of oil.

3 Е лисей каза: Иди, вземи на заем от всичките си съседи много празни съдове.

Then he said, Go around and borrow vessels from all your neighbors, empty vessels—and not a few.

4 П осле влез, затвори вратата зад себе си и синовете си и наливай от маслото във всички тези съдове; пълните слагай настрана.

And when you come in, shut the door upon you and your sons. Then pour out into all those vessels, setting aside each one when it is full.

5 И така, тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

So she went from him and shut the door upon herself and her sons, who brought to her the vessels as she poured the oil.

6 С лед като съдовете се напълниха, жената каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ отговори: Няма друг съд. И маслото престана.

When the vessels were all full, she said to her son, Bring me another vessel. And he said to her, There is not a one left. Then the oil stopped multiplying.

7 Т огава тя дойде и извести на Божия човек. А той ѝ каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти. Елисей възкресява сина на сунамката

Then she came and told the man of God. He said, Go, sell the oil and pay your debt, and you and your sons live on the rest.

8 Е дин ден Елисей замина в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минаваше, се отбиваше там, за да яде хляб.

One day Elisha went on to Shunem, where a rich and influential woman lived, who insisted on his eating a meal. Afterward, whenever he passed by, he stopped there for a meal.

9 П осле жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.

And she said to her husband, Behold now, I perceive that this is a holy man of God who passes by continually.

10 Д а направим, моля те, една малка стаичка над стената и да сложим в нея за него легло, маса, стол и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.

Let us make a small chamber on the and put there for him a bed, a table, a chair, and a lamp. Then whenever he comes to us, he can go here.

11 И един ден, когато Елисей дойде там, отби се в стаичката и лежеше в нея,

One day he came and turned into the chamber and lay there.

12 к аза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.

And he said to Gehazi his servant, Call this Shunammite. When he had called her, she stood before him.

13 Е лисей нареди на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; какво да направим за тебе? Желаеш ли да говорим за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Не, аз живея между своя народ.

And he said to Gehazi, Say now to her, You have been most painstakingly and reverently concerned for us; what is to be done for you? Would you like to be spoken for to the king or to the commander of the army? She answered, I dwell among my own people.

14 Т огава Елисей попита: И така, какво да направим за нея? А Гиезий отговори: Тя няма син, а мъжът ѝ е стар.

Later Elisha said, What then is to be done for her? Gehazi answered, She has no child and her husband is old.

15 П ророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата.

He said, Call her. called her, and she stood in the doorway.

16 Е лисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

Elisha said, At this season when the time comes round, you shall embrace a son. She said, No, my lord, you man of God, do not lie to your handmaid.

17 Н о жената зачена и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.

But the woman conceived and bore a son at that season the following year, as Elisha had said to her.

18 И когато детето порасна, излезе един ден при баща си и жътварите.

When the child had grown, he went out one day to his father with the reapers.

19 Т о каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му.

But he said to his father, My head, my head! The man said to his servant, Carry him to his mother.

20 Т ой го взе и го занесе при майка му; детето седя на коленете ѝ до пладне и тогава умря.

And when he was brought to his mother, he sat on her knees till noon, and then died.

21 А тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

And she went up and laid him on the bed of the man of God, and shut the door upon him and went out.

22 Т огава повика мъжа си и каза: Изпрати, моля, един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и да се върна.

And she called to her husband and said, Send me one of the servants and one of the donkeys, that I may go quickly to the man of God and come back again.

23 А той отвърна: Защо отиваш при него днес? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.

And he said, Why go to him today? It is neither the New Moon nor the Sabbath. And she said, It will be all right.

24 Т огава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мен, освен ако ти заповядам.

Then she saddled the donkey and said to her servant, Ride fast; do not slacken your pace for me unless I tell you.

25 И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката!

So she set out and came to the man of God at Mount Carmel. When the man of God saw her afar off, he said to Gehazi his servant, Behold, yonder is that Shunammite.

26 С ега тичай да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

Run to meet her and say, Is it well with you? Well with your husband? Well with the child? And she answered, It is well.

27 А когато дойде при Божия човек на планината, тя се хвана за краката му; а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена, а Господ е скрил причината от мен и не ми я е явил.

When she came to the mountain to the man of God, she clung to his feet. Gehazi came to thrust her away, but the man of God said, Let her alone, for her soul is bitter and vexed within her, and the Lord has hid it from me and has not told me.

28 Т я попита: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?

Then she said, Did I desire a son of my lord? Did I not say, Do not deceive me?

29 Т огава Елисей каза на Гиезий: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, да не го поздравиш, ако те поздрави някой, да не му отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

Then he said to Gehazi, Gird up your loins and take my staff in your hand and go lay my staff on the face of the child. If you meet any man, do not salute him. If he salutes you, do not answer him.

30 А майката на детето каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, той стана и отиде след нея.

The mother of the child said, As the Lord lives and as my soul lives, I will not leave you. And he arose and followed her.

31 А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но то нямаше нито глас, нито слух. Затова слугата се върна да посрещне Елисей и му извести: Детето не се събуди.

Gehazi passed on before them and laid the staff on the child’s face, but the boy neither spoke nor heard. So he went back to meet Elisha and said to him, The child has not awakened.

32 И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.

When Elisha arrived in the house, the child was dead and laid upon his bed.

33 П ророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.

So he went in, shut the door on the two of them, and prayed to the Lord.

34 Т огава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли.

He went up and lay on the child, put his mouth on his mouth, his eyes on his eyes, and his hands on his hands. And as he stretched himself on him and embraced him, the child’s flesh became warm.

35 П осле Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си.

Then he returned and walked in the house to and fro and went up again and stretched himself upon him. And the child sneezed seven times, and then opened his eyes.

36 Е лисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той ѝ каза: Вземи сина си.

Then called Gehazi and said, Call this Shunammite. So he called her. And when she came, he said, Take up your son.

37 И тя падна в краката му и се поклони до земята, вдигна сина си и излезе. Елисей извършва още две чудеса

She came and fell at his feet, bowing herself to the ground. Then she took up her son and went out.

38 Е лисей пак дойде в Галгал, когато имаше глад в земята. Пред него седяха пророческите ученици и го слушаха, а той каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици.

Elisha came back to Gilgal during a famine in the land. The sons of the prophets were sitting before him, and he said to his servant, Set on the big pot and cook pottage for the sons of the prophets.

39 З атова един от тях излезе на полето, за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички и напълни дрехата си. После се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеше, че са отровни.

Then one went into the field to gather herbs and gathered from a wild vine his lap full of wild gourds, and returned and cut them up into the pot of pottage, for they were unknown to them.

40 П осле сипаха на хората да ядат, а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат повече от него.

So they poured it out for the men to eat. But as they ate of the pottage, they cried out, O man of God, there is death in the pot! And they could not eat it.

41 А пророкът нареди: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на народа да яде. И в котела нямаше нищо отровно.

But he said, Bring meal. And he cast it into the pot and said, Pour it out for the people that they may eat. Then there was no harm in the pot.

42 В това време един човек от Ваалсалиса дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. Божият човек каза: Дай на народа да яде.

a man from Baal-shalisha came and brought the man of God bread of the firstfruits, twenty loaves of barley, and fresh ears of grain in his sack. And Elisha said, Give to the men that they may eat.

43 А слугата му каза: Какво! Да сложа ли това пред стотина човека? А той отговори: Дай на народа да яде, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.

His servant said, How am I to set this before a hundred men? He said, Give to the men that they may eat. For thus says the Lord: They shall be fed and have some left.

44 Т огава той сложи пред тях и се нахраниха, и остана излишък според Господнето слово.

So he set it before them, and they ate and left some, as the Lord had said.