1 П оради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

Therefore let us go on and get past the elementary stage in the teachings and doctrine of Christ (the Messiah), advancing steadily toward the completeness and perfection that belong to spiritual maturity. Let us not again be laying the foundation of repentance and abandonment of dead works (dead formalism) and of the faith to God,

2 у чение за измивания, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

With teachings about purifying, the laying on of hands, the resurrection from the dead, and eternal judgment and punishment.

3 И това ще направим, ако Бог позволи.

If indeed God permits, we will proceed.

4 З ащото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,

For it is impossible those who have been once for all enlightened, who have consciously tasted the heavenly gift and have become sharers of the Holy Spirit,

5 и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

And have felt how good the Word of God is and the mighty powers of the age and world to come,

6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

If they then deviate from the faith and turn away from their allegiance— to bring them back to repentance, for (because, while, as long as) they nail upon the cross the Son of God afresh and are holding up to contempt and shame and public disgrace.

7 З ащото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

For the soil which has drunk the rain that repeatedly falls upon it and produces vegetation useful to those for whose benefit it is cultivated partakes of a blessing from God.

8 н о ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.

But if persistently bears thorns and thistles, it is considered worthless and near to being cursed, whose end is to be burned.

9 О баче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.

Even though we speak this way, yet in your case, beloved, we are now firmly convinced of better things that are near to salvation and accompany it.

10 З ащото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

For God is not unrighteous to forget or overlook your labor and the love which you have shown for His name’s sake in ministering to the needs of the saints (His own consecrated people), as you still do.

11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;

But we do '> strongly and earnestly] desire for each of you to show the same diligence and sincerity in realizing and enjoying the full assurance and development of hope until the end,

12 д а не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. Божието обещание е надеждно

In order that you may not grow disinterested and become sluggards, but imitators, behaving as do those who through faith ( by their leaning of the entire personality on God in Christ in absolute trust and confidence in His power, wisdom, and goodness) and by practice of patient endurance and waiting are inheriting the promises.

13 З ащото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:

For when God made promise to Abraham, He swore by Himself, since He had no one greater by whom to swear,

14 " Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа."

Saying, Blessing I certainly will bless you and multiplying I will multiply you.

15 И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

And so it was that he, having waited long and endured patiently, realized and obtained what God had promised him.

16 З ащото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,

Men indeed swear by a greater, and with them in all disputes the oath taken for confirmation is final.

17 т ака и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

Accordingly God also, in His desire to show more convincingly and beyond doubt to those who were to inherit the promise the unchangeableness of His purpose and plan, intervened (mediated) with an oath.

18 т ака че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;

This was so that, by two unchangeable things in which it is impossible for God ever to prove false or deceive us, we who have fled for refuge might have mighty indwelling strength and strong encouragement to grasp and hold fast the hope appointed for us and set before.

19 к оято имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;

we have this as a sure and steadfast anchor of the soul '> break down under whoever steps out upon it—a hope] that reaches farther and enters into within the veil,

20 к ъдето Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.

Where Jesus has entered in for us, a Forerunner having become a High Priest forever after the order (with the rank) of Melchizedek.