1 З ащото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват.

For since the Law has merely a rude outline (foreshadowing) of the good things to come—instead of fully expressing those things—it can never by offering the same sacrifices continually year after year make perfect those who approach.

2 В противен случай те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

For if it were otherwise, would not have stopped being offered? Since the worshipers had once for all been cleansed, they would no longer have any guilt or consciousness of sin.

3 Н о с тези жертви всяка година става напомняне за греховете.

But these sacrifices annually bring a fresh remembrance of sins,

4 З ащото не е възможно кръв от телета и козли да отмахне грехове.

Because the blood of bulls and goats is powerless to take sins away.

5 З атова Христос, като влиза в света, казва: "Жертва и принос не си поискал, но си Ми приготвил тяло;

Hence, when He entered into the world, He said, Sacrifices and offerings You have not desired, but instead You have made ready a body for Me;

6 в сеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни.

In burnt offerings and sin offerings You have taken no delight.

7 Т огава казах: Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за Мене) да изпълня Твоята воля, о, Боже."

Then I said, Behold, here I am, coming to do Your will, O God— what is written of Me in the volume of the Book.

8 К ато казва първо: "Жертви и приноси, и всеизгаряния, и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни" (които впрочем се принасят според закона),

When He said just before, You have neither desired, nor have You taken delight in sacrifices and offerings and burnt offerings and sin offerings—all of which are offered according to the Law—

9 п осле казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти." Това означава: Той отмахва първото, за да постанови второто.

He then went on to say, Behold, I am, coming to do Your will. Thus He does away with and annuls the first (former) order so that He might inaugurate and establish the second (latter) order.

10 С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.

And in accordance with this will, we have been made holy (consecrated and sanctified) through the offering made once for all of the body of Jesus Christ (the Anointed One).

11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

Furthermore, every priest stands ministering daily, offering the same sacrifices over and over again, which never are able to strip the sins and take them away—

12 н о Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога

Whereas this One, after He had offered a single sacrifice for our sins for all time, sat down at the right hand of God,

13 и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие.

Then to wait until His enemies should be made a stool beneath His feet.

14 З ащото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

For by a single offering He has forever completely cleansed and perfected those who are consecrated and made holy.

15 А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал:

And also the Holy Spirit adds His testimony to us. For having said,

16 " Ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им", прибавя:

This is the agreement (testament, covenant) that I will set up and conclude with them after those days, says the Lord: I will imprint My laws upon their hearts, and I will inscribe them on their minds (on their inmost thoughts and understanding),

17 " И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече."

He then goes on to say, And their sins and their lawbreaking I will remember no more.

18 А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях. Новият път на вярата

Now where there is absolute remission (forgiveness and cancellation of the penalty) of these, there is no longer any offering made to atone for sin.

19 И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището

Therefore, brethren, since we have full freedom and confidence to enter into the Holies in the blood of Jesus,

20 п рез новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си,

By this fresh (new) and living way which He initiated and dedicated and opened for us through the separating curtain (veil of the Holy of Holies), that is, through His flesh,

21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

And since we have a great and wonderful and noble Priest over the house of God,

22 н ека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода;

Let us all come forward and draw near with true (honest and sincere) hearts in unqualified assurance and absolute conviction engendered by faith (by that leaning of the entire human personality on God in absolute trust and confidence in His power, wisdom, and goodness), having our hearts sprinkled and purified from a guilty (evil) conscience and our bodies cleansed with pure water.

23 н ека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това;

So let us seize and hold fast and retain without wavering the hope we cherish and confess and our acknowledgement of it, for He Who promised is reliable (sure) and faithful to His word.

24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,

And let us consider and give attentive, continuous care to watching over one another, studying how we may stir up (stimulate and incite) to love and helpful deeds and noble activities,

25 к ато не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. Опасност от отстъпничество

Not forsaking or neglecting to assemble together, as is the habit of some people, but admonishing (warning, urging, and encouraging) one another, and all the more faithfully as you see the day approaching.

26 З ащото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

For if we go on deliberately and willingly sinning after once acquiring the knowledge of the Truth, there is no longer any sacrifice left to atone for sins.

27 а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците.

but a kind of awful and fearful prospect and expectation of divine judgment and the fury of burning wrath and indignation which will consume those who put themselves in opposition.

28 А ко някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

Any person who has violated and rejected and set at naught the Law of Moses is put to death without pity or mercy on the evidence of two or three witnesses.

29 т огава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

How much worse (sterner and heavier) punishment do you suppose he will be judged to deserve who has spurned and trampled underfoot the Son of God, and who has considered the covenant blood by which he was consecrated common and unhallowed, thus profaning it and insulting and outraging the Spirit grace (the unmerited favor and blessing of God)?

30 З ащото познаваме Този, Който е казал: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя", и пак: "Господ ще съди народа Си."

For we know Him Who said, Vengeance is Mine; I will repay, says the Lord. And again, The Lord will judge and determine and solve and settle the cause and the cases of His people.

31 С трашно е да падне човек в ръцете на живия Бог. Наставления за постоянство и търпение

It is a fearful (formidable and terrible) thing to incur the divine penalties and be cast into the hands of the living God!

32 П рипомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания,

But be ever mindful of the days gone by in which, after you were first spiritually enlightened, you endured a great and painful struggle,

33 к ога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тези, които страдаха така.

Sometimes being yourselves a gazingstock, publicly exposed to insults and abuse and distress, and sometimes claiming fellowship and making common cause with others who were so treated.

34 З ащото вие не само страдахте с онези, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

For you did sympathize and suffer along with those who were imprisoned, and you bore cheerfully the plundering of your belongings and the confiscation of your property, in the knowledge and consciousness that you yourselves had a better and lasting possession.

35 И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

Do not, therefore, fling away your fearless confidence, for it carries a great and glorious compensation of reward.

36 З ащото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

For you have need of steadfast patience and endurance, so that you may perform and fully accomplish the will of God, and thus receive and carry away what is promised.

37 " Защото още много малко време, и ще дойде Този, Който има да дойде, и няма да се забави.

For still a little while (a very little while), and the Coming One will come and He will not delay.

38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми."

But the just shall live by faith '> by his conviction respecting man’s relationship to God and divine things, and holy fervor born of faith and conjoined with it]; and if he draws back and shrinks in fear, My soul has no delight or pleasure in him.

39 Н ие обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.

But our way is not that of those who draw back to eternal misery (perdition) and are utterly destroyed, but we are of those who believe and by faith preserve the soul.