1 В онова време, казва Господ, ще извадят от гробовете им костите на Юдейските царе и на техните първенци, костите на свещениците и на пророците, и костите на йерусалимските жители;

At that time, says the Lord, they shall bring out the bones of the kings of Judah, the bones of its princes, the bones of the priests, the bones of the prophets, and the bones of the inhabitants of Jerusalem from their graves.

2 и ще ги пръснат пред слънцето и луната, и пред цялото небесно воинство, които те обичаха, на които служиха и които последваха, които потърсиха и на които се поклониха; тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани, а ще служат за тор по лицето на земята.

And they will scatter before the sun and the moon and all the host of heaven, which have loved and which they have served and after which they have walked and which they have sought, inquired of, and required and which they have worshiped. They shall not be gathered, or be buried; they shall be like dung upon the face of the earth.

3 И смъртта ще бъде по-желана от живота за всички останали, оцелели от този лош род, които биха останали във всички места, където бих ги изгонил, казва Господ на Силите. Грях и наказание

And death shall be chosen rather than life by all the residue of those who remain of this evil family (nation), who remain in all the places to which I have driven them, says the Lord of hosts.

4 П ри това им кажи: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?

Moreover, you shall say to them, Thus says the Lord: Shall men fall and not rise up again? Shall one turn away and not repent and return ?

5 И така, защо се отби този йерусалимски народ с неизменимо отбиване, като се прилепват за измамата и не искат да се върнат?

Why then is this people of Jerusalem turned away with a perpetual turning away ? They hold fast to deceit (idolatry); they refuse to repent and return.

6 С лушах и чух, но те не говореха право; няма кой да се кае поради злото си и да каже: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще, както кон, който стремително тича в боя.

I have listened and heard, but they have not spoken aright; no man repents of his wickedness, saying, What have I done? Everyone turns to his course, as the horse rushes like a torrent into battle.

7 Д аже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си; а Моят народ не знае закона Господен.

Yes, the stork in the heavens knows her appointed times, and the turtledove, the swallow, and the crane observe the time of their return. But My people do not know the law of the Lord.

8 К ак казвате: Ние сме мъдри и законът Господен е с нас? Ето, наистина и него лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

How can you say, We are wise, and we have the written law of the Lord ? Behold, the truth is, the lying pen of the scribes has made of the law a falsehood (a mere code of ceremonial observances).

9 М ъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати; ето, отхвърлиха словото Господне; и каква мъдрост има в тях?

The wise men shall be put to shame; they shall be dismayed and taken. Behold, they have rejected the word of the Lord, and what wisdom and broad, full intelligence is in them?

10 З атова ще дам жените им на други и нивите им - на онези, които ще ги завладеят; защото всеки, от малък до голям, се е предал на сребролюбие; от пророк до свещеник - всеки постъпва лъжливо.

Therefore will I give their wives to others and their fields to those who gain possession of them; for everyone, from the least even to the greatest, is given to covetousness (is greedy for unjust gain); from the prophet even to the priest, everyone deals falsely.

11 И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми, като казваха: Мир, мир! А пък няма мир.

For they have healed the wound of the daughter of My people only lightly and slightingly, saying, Peace, peace, when there is no peace.

12 З асрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще падат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.

They are brought to shame because they have committed abominations (extremely disgusting and shamefully vile things). And yet they were not at all ashamed, nor could they blush. Therefore they shall fall among those who fall; at the time of their punishment they shall be overthrown, says the Lord.

13 Н апълно ще ги изтребя, казва Господ; няма да има гроздове на лозата, нито смокини на смокинята и листът ще повехне, и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях.

I will gather and sweep them away, utterly consuming them, says the Lord. no grapes on the vine, nor figs on the fig tree, and even the leaf is withered; and the things that I have given them shall pass away from them.

14 З ащо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там; защото Господ, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме пред Господа.

Why do we sit still? Assemble yourselves, and let us enter into the fortified cities and be silent or perish there! For the Lord our God has decreed our ruin and given us bitter and poisonous water to drink, because we have sinned against the Lord.

15 О чаквахме мир, но никакво добро не дойде, време на изцеление - но, ето, смущение.

We looked for peace and completeness, but no good came, and for a time of healing, but behold, dismay, trouble, and terror!

16 П ръхтенето на конете му се чу от Дан; цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне; защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има по нея, града и онези, които живеят в него.

The snorting of horses is heard from Dan. At the sound of the neighing of his strong war-horses the whole land quakes; for they come and devour the land and all that is in it, the city and those who dwell in it.

17 З ащото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, които не могат да бъдат омаяни, а ще ви хапят, казва Господ.

For behold, I am sending among you serpents, adders which cannot be charmed, and they shall bite you, says the Lord.

18 Д ано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дъно изнемощяло.

Oh, that I could comfort myself against sorrow,, my heart is sick and faint within me!

19 Е то гласа на дъщерята на народа Ми, която вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

Behold the cry of the daughter of my people because of those who dwell in a far country: Is not the Lord in Zion? Is not her King in her? Why have they provoked Me to anger with their carved images and with foreign idols?

20 П ремина жътвата, мина се лятото и ние не се избавихме.

The harvest is past, the summer has ended and the gathering of fruit is over, yet we are not saved!

21 С ъкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми; помрачен съм; ужас ме обзе.

For the hurt of the daughter of my people am I hurt; I go around mourning; dismay has taken hold on me.

22 Н яма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми не се подобри?

Is there no balm in Gilead? Is there no physician there? Why then is not the health of the daughter of my people restored?