1 Т огава, като размишлявах отново за всичките неправди, които стават под слънцето, и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител;

Then I returned and considered all the oppressions that are practiced under the sun: And I beheld the tears of the oppressed, and they had no comforter; and on the side of their oppressors was power, but they had no comforter.

2 з атова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече, отколкото живите, които са още живи;

So I praised and thought more fortunate those who have been long dead than the living, who are still alive.

3 а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

But better than them both is he who has not yet been born, who has not seen the evil deeds that are done under the sun.

4 Т огава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.

Then I saw that all painful effort in labor and all skill in work comes from man’s rivalry with his neighbor. This is also vanity, a vain striving after the wind and a feeding on it.

5 Б езумният сгъва ръцете си и яде своята си плът,

The fool folds his hands together and eats his own flesh.

6 и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.

Better is a handful with quietness than both hands full with painful effort, a vain striving after the wind and a feeding on it.

7 Т огава отново видях само суета под слънцето.

Then I returned, and I saw vanity under the sun.

8 И ма такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.

Here is one alone—no one with him; he neither has child nor brother. Yet there is no end to all his labor, neither is his eye satisfied with riches, neither does he ask, For whom do I labor and deprive myself of good? This is also vanity (emptiness, falsity, and futility); yes, it is a painful effort and an unhappy business.

9 П о-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си;

Two are better than one, because they have a good reward for their labor;

10 з ащото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.

For if they fall, the one will lift up his fellow. But woe to him who is alone when he falls and has not another to lift him up!

11 И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?

Again, if two lie down together, then they have warmth; but how can one be warm alone?

12 И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.

And though a man might prevail against him who is alone, two will withstand him. A threefold cord is not quickly broken.

13 П о-добър е беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет;

Better is a poor and wise youth than an old and foolish king who no longer knows how to receive counsel (friendly reproof and warning)—

14 з ащото единият излиза от тъмницата, за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах.

Even though comes out of prison to reign, while the other, born a king, becomes needy.

15 В идях всички живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

I saw all the living who walk under the sun with the youth who was to stand up in the king’s stead.

16 н ямаше край на целия народ, на всички, над които е бил той; а идващите след него няма да се зарадват в него. Наистина - и това е суета и гонене на вятъра.

There was no end to all the people; he was over all of them. Yet those who come later will not rejoice in him. Surely this also is vanity (emptiness, falsity, vainglory) and a striving after the wind and a feeding on it.