1 А Яков живееше в Ханаанската земя - земята, в която баща му беше пришълец.

So Jacob dwelt in the land in which his father had been a stranger and sojourner, in the land of Canaan.

2 Е то словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

This is the history of the descendants of Jacob and this is Jacob’s line. Joseph, when he was seventeen years old, was shepherding the flock with his brothers; the lad was with the sons of Bilhah and Zilpah, his father’s wives; and Joseph brought to his father a bad report of them.

3 А Израел обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

Now Israel loved Joseph more than all his children because he was the son of his old age, and he made him a long tunic with sleeves.

4 Н о братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

But when his brothers saw that their father loved more than all of his brothers, they hated him and could not say, Peace to him or speak peaceably to him.

5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

Now Joseph had a dream and he told it to his brothers, and they hated him still more.

6 Т ой им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:

And he said to them, Listen now and hear, I pray you, this dream that I have dreamed:

7 Е то, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

We were binding sheaves in the field, and behold, my sheaf arose and stood upright, and behold, your sheaves stood round about my sheaf and bowed down!

8 А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

His brothers said to him, Shall you indeed reign over us? Or are you going to have us as your subjects and dominate us? And they hated him all the more for his dreams and for what he said.

9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

But Joseph dreamed yet another dream and told it to his brothers. He said, See here, I have dreamed again, and behold, eleven stars the sun and the moon bowed down and did reverence to me!

10 Н о когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

And he told it to his father his brethren. But his father rebuked him and said to him, What is the meaning of this dream that you have dreamed? Shall I and your mother and your brothers actually come to bow down ourselves to the earth and do homage to you?

11 И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. Йосиф продаден от братята си

Joseph’s brothers envied him and were jealous of him, but his father observed the saying and pondered over it.

12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

Joseph’s brothers went to shepherd and feed their father’s flock near Shechem.

13 И зраел каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.

Israel said to Joseph, Do not your brothers shepherd my flock at Shechem? Come, and I will send you to them. And he said, Here I am.

14 И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.

And said to him, Go, I pray you, see whether everything is all right with your brothers and with the flock; then come back and bring me word. So he sent him out of the Hebron Valley, and he came to Shechem.

15 И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?

And a certain man found him, and behold, he had lost his way and was wandering in the open country. The man asked him, What are you trying to find?

16 А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.

And he said, I am looking for my brothers. Tell me, I pray you, where they are pasturing our flocks.

17 И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

But the man said, they have gone. I heard them say, Let us go to Dothan. And Joseph went after his brothers and found them at Dothan.

18 А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

And when they saw him far off, even before he came near to them, they conspired to kill him.

19 К азаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

And they said one to another, See, here comes this dreamer and master of dreams.

20 Е лате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

So come on now, let us kill him and throw his body into some pit; then we will say, Some wild and ferocious animal has devoured him; and we shall see what will become of his dreams!

21 Н о Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.

Now Reuben heard it and he delivered him out of their hands by saying, Let us not kill him.

22 Р увим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

And Reuben said to them, Shed no blood, but cast him into this pit or well that is out here in the wilderness and lay no hand on him. He was trying to get Joseph out of their hands in order to rescue him and deliver him again to his father.

23 И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

When Joseph had come to his brothers, they stripped him of his long garment which he was wearing;

24 Т огава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

Then they took him and cast him into the pit which was empty; there was no water in it.

25 П осле, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

Then they sat down to eat their lunch. When they looked up, behold, they saw a caravan of Ishmaelites coming from Gilead, with their camels bearing gum, balm (balsam), and myrrh or ladanum, going on their way to carry them down to Egypt.

26 Т огава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

And Judah said to his brothers, What do we gain if we slay our brother and conceal his blood?

27 Е лате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

Come, let us sell him to the Ishmaelites, and let not our hand be upon him, for he is our brother and our flesh. And his brothers consented.

28 К огато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.

Then as the Midianite merchants were passing by, the brothers pulled Joseph up and lifted him out of the well. And they sold him for twenty pieces of silver to the Ishmaelites, who took Joseph into Egypt.

29 А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

Then Reuben returned to the pit; and behold, Joseph was not in the pit, and he rent his clothes.

30 В ърна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?

He rejoined his brothers and said, The boy is not there! And I, where shall I go ?

31 Т огава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

Then they took Joseph’s long garment, killed a young goat, and dipped the garment in the blood;

32 и зпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

And they sent the garment to their father, saying, We have found this! Examine and decide whether it is your son’s tunic or not.

33 И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.

He said, My son’s long garment! An evil beast has devoured him; Joseph is without doubt rent in pieces.

34 И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.

And Jacob tore his clothes, put on sackcloth, and mourned many days for his son.

35 Т огава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

And all his sons and daughters attempted to console him, but he refused to be comforted and said, I will go down to Sheol (the place of the dead) to my son mourning. And his father wept for him.

36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.

And the Midianites sold in Egypt to Potiphar, an officer of Pharaoh and the captain and chief executioner of the guard.