1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

Again there was a day when the sons of God came to present themselves before the Lord, and Satan (the adversary and the accuser) came also among them to present himself before the Lord.

2 Г оспод каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

And the Lord said to Satan, From where do you come? And Satan (the adversary and the accuser) answered the Lord, From going to and fro on the earth and from walking up and down on it.

3 П осле Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

And the Lord said to Satan, Have you considered My servant Job, that there is none like him on the earth, a blameless and upright man, one who fears God and abstains from and shuns all evil ? And still he holds fast his integrity, although you moved Me against him to destroy him without cause.

4 А Сатана отговори на Господа: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си.

Then Satan answered the Lord, Skin for skin! Yes, all that a man has will he give for his life.

5 Н о простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.

But put forth Your hand now, and touch his bone and his flesh, and he will curse and renounce You to Your face.

6 Г оспод каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

And the Lord said to Satan, Behold, he is in your hand; only spare his life.

7 Т огава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.

So Satan went forth from the presence of the Lord and smote Job with loathsome and painful sores from the sole of his foot to the crown of his head.

8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

And he took a piece of broken pottery with which to scrape himself, and he sat among the ashes.

9 Т огава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

Then his wife said to him, Do you still hold fast your blameless uprightness? Renounce God and die!

10 А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

But he said to her, You speak as one of the impious and foolish women would speak. What? Shall we accept good at the hand of God and shall we not accept misfortune and what is of a bad nature? In all this, Job did not sin with his lips.

11 А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си - теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

Now when Job’s three friends heard of all this evil that was come upon him, they came each one from his own place, Eliphaz the Temanite and Bildad the Shuhite and Zophar the Naamathite, for they had made an appointment together to come to condole with him and to comfort him.

12 И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.

And when they looked from afar off and saw him beyond recognition, they lifted up their voices and wept; and each one tore his robe, and they cast dust over their heads toward the heavens.

13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

So they sat down with on the ground for seven days and seven nights, and none spoke a word to him, for they saw that his grief and pain were very great.