1 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби.

A certain woman of the wives of the sons of the prophets cried out to Elisha, saying, “Your servant my husband is dead, and you know that your servant feared the Lord. And the creditor is coming to take my two sons to be his slaves.”

2 Е лисей я попита: Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя отговори: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с дървено масло.

So Elisha said to her, “What shall I do for you? Tell me, what do you have in the house?” And she said, “Your maidservant has nothing in the house but a jar of oil.”

3 Е лисей каза: Иди, вземи на заем от всичките си съседи много празни съдове.

Then he said, “Go, borrow vessels from everywhere, from all your neighbors—empty vessels; do not gather just a few.

4 П осле влез, затвори вратата зад себе си и синовете си и наливай от маслото във всички тези съдове; пълните слагай настрана.

And when you have come in, you shall shut the door behind you and your sons; then pour it into all those vessels, and set aside the full ones.”

5 И така, тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

So she went from him and shut the door behind her and her sons, who brought the vessels to her; and she poured it out.

6 С лед като съдовете се напълниха, жената каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ отговори: Няма друг съд. И маслото престана.

Now it came to pass, when the vessels were full, that she said to her son, “Bring me another vessel.” And he said to her, “ There is not another vessel.” So the oil ceased.

7 Т огава тя дойде и извести на Божия човек. А той ѝ каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти. Елисей възкресява сина на сунамката

Then she came and told the man of God. And he said, “Go, sell the oil and pay your debt; and you and your sons live on the rest.” Elisha Raises the Shunammite’s Son

8 Е дин ден Елисей замина в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минаваше, се отбиваше там, за да яде хляб.

Now it happened one day that Elisha went to Shunem, where there was a notable woman, and she persuaded him to eat some food. So it was, as often as he passed by, he would turn in there to eat some food.

9 П осле жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.

And she said to her husband, “Look now, I know that this is a holy man of God, who passes by us regularly.

10 Д а направим, моля те, една малка стаичка над стената и да сложим в нея за него легло, маса, стол и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.

Please, let us make a small upper room on the wall; and let us put a bed for him there, and a table and a chair and a lampstand; so it will be, whenever he comes to us, he can turn in there.”

11 И един ден, когато Елисей дойде там, отби се в стаичката и лежеше в нея,

And it happened one day that he came there, and he turned in to the upper room and lay down there.

12 к аза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.

Then he said to Gehazi his servant, “Call this Shunammite woman.” When he had called her, she stood before him.

13 Е лисей нареди на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; какво да направим за тебе? Желаеш ли да говорим за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Не, аз живея между своя народ.

And he said to him, “Say now to her, ‘Look, you have been concerned for us with all this care. What can I do for you? Do you want me to speak on your behalf to the king or to the commander of the army?’” She answered, “I dwell among my own people.”

14 Т огава Елисей попита: И така, какво да направим за нея? А Гиезий отговори: Тя няма син, а мъжът ѝ е стар.

So he said, “What then is to be done for her?” And Gehazi answered, “Actually, she has no son, and her husband is old.”

15 П ророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата.

So he said, “Call her.” When he had called her, she stood in the doorway.

16 Е лисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

Then he said, “About this time next year you shall embrace a son.” And she said, “No, my lord. Man of God, do not lie to your maidservant!”

17 Н о жената зачена и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.

But the woman conceived, and bore a son when the appointed time had come, of which Elisha had told her.

18 И когато детето порасна, излезе един ден при баща си и жътварите.

And the child grew. Now it happened one day that he went out to his father, to the reapers.

19 Т о каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му.

And he said to his father, “My head, my head!” So he said to a servant, “Carry him to his mother.”

20 Т ой го взе и го занесе при майка му; детето седя на коленете ѝ до пладне и тогава умря.

When he had taken him and brought him to his mother, he sat on her knees till noon, and then died.

21 А тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

And she went up and laid him on the bed of the man of God, shut the door upon him, and went out.

22 Т огава повика мъжа си и каза: Изпрати, моля, един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и да се върна.

Then she called to her husband, and said, “Please send me one of the young men and one of the donkeys, that I may run to the man of God and come back.”

23 А той отвърна: Защо отиваш при него днес? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.

So he said, “Why are you going to him today? It is neither the New Moon nor the Sabbath.” And she said, “ It is well.”

24 Т огава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мен, освен ако ти заповядам.

Then she saddled a donkey, and said to her servant, “Drive, and go forward; do not slacken the pace for me unless I tell you.”

25 И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката!

And so she departed, and went to the man of God at Mount Carmel. So it was, when the man of God saw her afar off, that he said to his servant Gehazi, “Look, the Shunammite woman!

26 С ега тичай да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

Please run now to meet her, and say to her, ‘ Is it well with you? Is it well with your husband? Is it well with the child?’” And she answered, “ It is well.”

27 А когато дойде при Божия човек на планината, тя се хвана за краката му; а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена, а Господ е скрил причината от мен и не ми я е явил.

Now when she came to the man of God at the hill, she caught him by the feet, but Gehazi came near to push her away. But the man of God said, “Let her alone; for her soul is in deep distress, and the Lord has hidden it from me, and has not told me.”

28 Т я попита: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?

So she said, “Did I ask a son of my lord? Did I not say, ‘Do not deceive me’?”

29 Т огава Елисей каза на Гиезий: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, да не го поздравиш, ако те поздрави някой, да не му отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

Then he said to Gehazi, “Get yourself ready, and take my staff in your hand, and be on your way. If you meet anyone, do not greet him; and if anyone greets you, do not answer him; but lay my staff on the face of the child.”

30 А майката на детето каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, той стана и отиде след нея.

And the mother of the child said, “ As the Lord lives, and as your soul lives, I will not leave you.” So he arose and followed her.

31 А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но то нямаше нито глас, нито слух. Затова слугата се върна да посрещне Елисей и му извести: Детето не се събуди.

Now Gehazi went on ahead of them, and laid the staff on the face of the child; but there was neither voice nor hearing. Therefore he went back to meet him, and told him, saying, “The child has not awakened.”

32 И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.

When Elisha came into the house, there was the child, lying dead on his bed.

33 П ророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.

He went in therefore, shut the door behind the two of them, and prayed to the Lord.

34 Т огава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли.

And he went up and lay on the child, and put his mouth on his mouth, his eyes on his eyes, and his hands on his hands; and he stretched himself out on the child, and the flesh of the child became warm.

35 П осле Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си.

He returned and walked back and forth in the house, and again went up and stretched himself out on him; then the child sneezed seven times, and the child opened his eyes.

36 Е лисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той ѝ каза: Вземи сина си.

And he called Gehazi and said, “Call this Shunammite woman.” So he called her. And when she came in to him, he said, “Pick up your son.”

37 И тя падна в краката му и се поклони до земята, вдигна сина си и излезе. Елисей извършва още две чудеса

So she went in, fell at his feet, and bowed to the ground; then she picked up her son and went out. Elisha Purifies the Pot of Stew

38 Е лисей пак дойде в Галгал, когато имаше глад в земята. Пред него седяха пророческите ученици и го слушаха, а той каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици.

And Elisha returned to Gilgal, and there was a famine in the land. Now the sons of the prophets were sitting before him; and he said to his servant, “Put on the large pot, and boil stew for the sons of the prophets.”

39 З атова един от тях излезе на полето, за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички и напълни дрехата си. После се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеше, че са отровни.

So one went out into the field to gather herbs, and found a wild vine, and gathered from it a lapful of wild gourds, and came and sliced them into the pot of stew, though they did not know what they were.

40 П осле сипаха на хората да ядат, а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат повече от него.

Then they served it to the men to eat. Now it happened, as they were eating the stew, that they cried out and said, “Man of God, there is death in the pot!” And they could not eat it.

41 А пророкът нареди: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на народа да яде. И в котела нямаше нищо отровно.

So he said, “Then bring some flour.” And he put it into the pot, and said, “Serve it to the people, that they may eat.” And there was nothing harmful in the pot. Elisha Feeds One Hundred Men

42 В това време един човек от Ваалсалиса дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. Божият човек каза: Дай на народа да яде.

Then a man came from Baal Shalisha, and brought the man of God bread of the firstfruits, twenty loaves of barley bread, and newly ripened grain in his knapsack. And he said, “Give it to the people, that they may eat.”

43 А слугата му каза: Какво! Да сложа ли това пред стотина човека? А той отговори: Дай на народа да яде, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.

But his servant said, “What? Shall I set this before one hundred men?” He said again, “Give it to the people, that they may eat; for thus says the Lord: ‘They shall eat and have some left over.’”

44 Т огава той сложи пред тях и се нахраниха, и остана излишък според Господнето слово.

So he set it before them; and they ate and had some left over, according to the word of the Lord.