1 К огато седнеш да ядеш с началник, прегледай добре какво има пред тебе;

When you sit down to eat with a ruler, Consider carefully what is before you;

2 п остави ограничение на гърлото си, ако си лаком;

And put a knife to your throat If you are a man given to appetite.

3 н е пожелавай вкусните му ястия, защото те са примамливи гозби.

Do not desire his delicacies, For they are deceptive food.

4 Н е се старай да придобиеш богатство, изостави тази си мисъл.

Do not overwork to be rich; Because of your own understanding, cease!

5 У стремиш ли към него очите си - вече го няма! Защото наистина богатството си прави крила - както орел, който лети към небето.

Will you set your eyes on that which is not? For riches certainly make themselves wings; They fly away like an eagle toward heaven.

6 Н е яж хляба на онзи, който има лошо око, нито пожелавай вкусните му ястия,

Do not eat the bread of a miser, Nor desire his delicacies;

7 з ащото каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, но сърцето му не е с тебе.

For as he thinks in his heart, so is he. “Eat and drink!” he says to you, But his heart is not with you.

8 З алъка, който си изял, ще повърнеш и ще изгубиш добрите си думи.

The morsel you have eaten, you will vomit up, And waste your pleasant words.

9 Н е говори на безумния, защото той ще презре разумността на думите ти.

Do not speak in the hearing of a fool, For he will despise the wisdom of your words.

10 Н е премествай стари межди, нито влизай в нивите на сирачетата,

Do not remove the ancient landmark, Nor enter the fields of the fatherless;

11 з ащото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

For their Redeemer is mighty; He will plead their cause against you.

12 П редай сърцето си на поука и ушите си - към думи на знание.

Apply your heart to instruction, And your ears to words of knowledge.

13 Д а не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, няма да умре.

Do not withhold correction from a child, For if you beat him with a rod, he will not die.

14 Т и, като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от ада. Наставления на мъдър баща към син

You shall beat him with a rod, And deliver his soul from hell.

15 С ине мой, ако сърцето ти бъде мъдро, то и на моето сърце ще е драго.

My son, if your heart is wise, My heart will rejoice—indeed, I myself;

16 Д а! Сърцето ми ще се радва, когато устните ти изговарят правото.

Yes, my inmost being will rejoice When your lips speak right things.

17 С ърцето ти да не завижда на грешните, а да пребъдва в страх от Господа цял ден,

Do not let your heart envy sinners, But be zealous for the fear of the Lord all the day;

18 з ащото наистина има бъдеще и надеждата ти няма да загине.

For surely there is a hereafter, And your hope will not be cut off.

19 Т и, сине мой, слушай и бъди мъдър, и оправяй сърцето си в пътя.

Hear, my son, and be wise; And guide your heart in the way.

20 Н е бъди между онези, които се напиват с вино, между невъздържани хора, които преяждат с месо,

Do not mix with winebibbers, Or with gluttonous eaters of meat;

21 з ащото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят и сънливостта ще облече човека с дрипи.

For the drunkard and the glutton will come to poverty, And drowsiness will clothe a man with rags.

22 С лушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.

Listen to your father who begot you, And do not despise your mother when she is old.

23 К упувай истината и не я продавай, също и мъдростта, поуката и разума.

Buy the truth, and do not sell it, Also wisdom and instruction and understanding.

24 Б ащата на праведния ще се радва много и който ражда мъдър син, ще има радост от него.

The father of the righteous will greatly rejoice, And he who begets a wise child will delight in him.

25 И така, нека се веселят твоят баща и твоята майка и да се възхищава онази, която те е родила.

Let your father and your mother be glad, And let her who bore you rejoice.

26 С ине мой, дай сърцето си на мен и очите ти нека внимават в моите пътища,

My son, give me your heart, And let your eyes observe my ways.

27 з ащото блудницата е дълбока яма и чуждата жена е тесен ров.

For a harlot is a deep pit, And a seductress is a narrow well.

28 Д а! Тя причаква като за плячка и умножава числото на неверните между хората.

She also lies in wait as for a victim, And increases the unfaithful among men.

29 Н а кого горест? На кого скръб? На кого каране? На кого оплакване? На кого удари без причина? На кого подпухнали очи? -

Who has woe? Who has sorrow? Who has contentions? Who has complaints? Who has wounds without cause? Who has redness of eyes?

30 Н а онези, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино.

Those who linger long at the wine, Those who go in search of mixed wine.

31 Н е гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко,

Do not look on the wine when it is red, When it sparkles in the cup, When it swirls around smoothly;

32 з ащото после то хапе като змия и жили като ехидна.

At the last it bites like a serpent, And stings like a viper.

33 О чите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща;

Your eyes will see strange things, And your heart will utter perverse things.

34 д аже ще бъдеш като някой, който би легнал сред море, или като някой, който би лежал на върха на мачта.

Yes, you will be like one who lies down in the midst of the sea, Or like one who lies at the top of the mast, saying:

35 У дариха ме, ще кажеш, и не ме заболя; биха ме - и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?

“They have struck me, but I was not hurt; They have beaten me, but I did not feel it. When shall I awake, that I may seek another drink? ”